ДОБРИЯТ ЧОВЕК ОТ СЕЧУАН
Опера — притча в три действия (десет картини)
Либрето Симеон Пиронков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Първи бог — тенор
Втори бог — баритон
Трети бог — бас
Шен-те — сопран
Шуй-та — тенор
Янг-сун — тенор
Ванг — тенор
Линг-то — баритон
Полицаят — бас
Шу-фу — баритон
Госпожа Янг — мецосопран
Госпожа Шин — мецосопран
Ми-цю — сопран
Стар мъж, стара жена, братът, племенницата, снахата, дядото, килимарят, килимарката, първо момиче, второ момиче, отчето, безработният и др.
Действието се развива в Китай.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Идеята на Симеон Пиронков да напише опера, и то първа, върху пиеса от Бертолд Брехт (1898–1956) е твърде смела. Основните принципи на своеобразната Брехтова драматургия мъчно могат да бъдат запазени в едно оперно произведение. Известно е, че Бертолд Брехт се стреми да замени емоционалното с рационалното, да депсихологизира образите на своите герои, да прилага така наречения „ефект на отчуждението“, да запазва равномерното развитие на действието без нарастване на напрежението и пр. Всичко това е в противоречие с основните изисквания на традиционната опера. На това противоречие се дължи известната въздържаност от композиторите да създават опери върху сюжетите на Брехтовите пиеси. Разбира се, написани са опери от Курт Вайл (1900–1950) — „Величието и падението на град Махагони“ (1927) и „Опера за три гроша“ (1928) от Паул Десау (1894) — „Осъждането на Лукулус“ (1951) и „Пуитила“ по „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ (1966), както и по една опера от Паул Хин-демит (1895–1963), Ханс Айслер (1898–1962), Курт Швен (1909). Пиесите на Бертолд Брехт притежават голяма сюжетна привлекателност, политическа заостреност и са изградени със забележително професионално майсторство. Именно това е предизвикало интереса на Симеон Пиронков към една от най-ярките пиеси — „Добрият човек от Сечуан“, която заедно с „Галилей“, „Майка Кураж и нейните деца“ и „Господин Пунтила“ бележи връхни пунктове в творчеството на Бертолд Брехт. Композиторът посочва и други причини, които са го накарали да се спре на „Добрият човек“: „Увлякоха ме формата на притча, яркообрисуваните образи и неумолимото развитие на действието.“
Симеон Пиронков е работил дълго и с голямо желание върху либретото и написва няколко варианта, докато се спре на окончателния текст. Той, от една страна, е сбил сюжета и го е пригодил за музикално-сценично произведение, но от друга страна, увлечен от изобличителната сила на някои сцени, дори ги е разширил. В процеса на работата композиторът констатира, че операта му ще се различава твърде много от традиционния жанр. Пиронков обяснява своята концепция, която го е ръководила при написването на „Добрият човек от Сечуан“: „В драматичния театър започва да навлиза все повече музиката като песен, съпровод или танц. Но и от страна на операта се забелязва все по-голямо приближаване към драматичния театър. Затова мисля, че операта като музикален театър е пред голям ренесанс.“
Пиронков пише твърде дълго операта си и я завършва в клавир през 1965 г., а оркестрацията — две години по-късно. Първото изпълнение на „Добрият човек от Сечуан“ се е състояло на 30 юни 1972 г. Осъществено е от Старозагорската народна опера с диригент Димитър Димитров и режисьор Леон Даниел.