Операта „Добрият човек от Сечуан“ изобилствува с ансамблови номера и сцени. Най-широка роля е предоставена на хоровете. Хорът в операта изпълнява три функции — като действуващо лице, като диктор и като коментатор на събитията. Постигнати са извънредно интересни съчетания на едновременно използуване на два или три хора и паралелно звучащите пеещи и говорящи хорове. Всъщност хоровете представляват основният материал в музикалната тъкан на операта. Сред тези хорове се открояват със своята оригиналност и силно въздействие „Песента на седемте буйни слона“, финалният хор „Почтена публика“, сватбената сцена „Щастие, щастие“, в която са вложени много ирония, преминаваща в сарказъм и едновременно с това и дълбока тъга. Танцовите форми също са намерили широко приложение в музиката на операта, като танго, валс и др. В соловите и ансамбловите сцени вокалната линия често се разгръща в широка мелодич-ност, например: молбата — ариозо на Шен-те, песента за жерава, песента за дима и мн. др.
ПЪСТРАТА ПТИЦА
Комична опера в две части
Либрето Симеон Пиронков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Момченце — сопран
Султана — бас
Ахмед — баритон
Мехмед — баритон
Осман, левенти-велможи — тенор
Осмар, благородни младежи — тенор
Първа девойка, дъщеря на Ахмед — сопран
Втора девойка, дъщеря на Мехмед — сопран
Страшна красавица — вамп — мецосопран
Съпругата на Ахмед — мецосопран
Първи войник — баритон
Втори войник — баритон
Първи ловец-музикант — тенор
Втори ловец-музикант — тенор
Инструктор на жокеите — тенор
Глашатай — тенор
Пчелари-моряци, жокеи-лекари, одалистки, продавачи, купувачи, народ.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Симеон Пиронков преди първото изпълнение на операта си „Пъстрата птица“, сам, макар и твърде сдържано, дава някои сведения за написването на това свое произведение. Той отбелязва: „Имах желание да напиша оперно произведение, в което хуморът, веселото настроение и шеговитостта да са на преден план“. Обаче не само това е целил композиторът със своята опера. Той се е постарал да включи в нея такова идейно съдържание, което „да накара човек да се замисли“ и композиторът заключава, че истинската комична опера трябва да носи в себе си именно такива идеи, които да подбуждат към размисли. Той отбелязва още: „Бях си записал една идея, около която започнах да разсъждавам и през лятото на 1976 г. написах либретото на «Пъстрата птица».“ Симеон Пиронков след като завършва либретото започва да изпитва някакви колебания по отношение на формата, както и по цялостното изграждане на произведението, тъй като той смята, „че все още не е намерен съвременният облик на операта — това тепърва предстои да стане“. Тази мисъл на композитора не е нова. Още при създаването на първата си опера „Добрият човек от Сечуан“ той бе изтъкнал „Операта като музикален театър е пред голям ренесанс“. По-нататък композиторът обясняаа как е достигнал до окончателното си решение: „Досега бях набрал опит от «Истинска апология на Сократ», «Добрият човек от Сечуан» и «Житие и страдания грешнаго Софрония», но тук се касаеше за нещо друго. Пред очите ми бяха либретата на класическите опери, които сега придружават албумите на грамофонните плочи. Колко спретнато и ясно изглеждат! Реших, че това ще бъде една така наречена «номерна опера» с арии, ансамбли и хорове, но без балет.“