Композиторът макар и да твърди, че е избрал обичайната форма на „номерната опера“, е писал произведението си с подчертан стремеж да го съобрази с чувствителността на съвременния човек. Пиронков заключава: „Времената се менят, хората и вкусовете им също, променят се и оперите“.
„Пъстрата птица“ се изнася за първи път на 28 септември 1980 г. от Русенската народна опера с диригент Веселин Байчев и режисьор Маргарита Младенова.
СЪДЪРЖАНИЕ
Във въздуха се носи плавно прекрасна пъстра птица. Едно момченце с възхищение я гледа. Като че ли има нещо общо между птицата и момченцето, като че ли някаква невидима нишка свързва прелестната птица и чистата душа на детето. Птицата отлита и момченцето тича след нея. Пристигат двамата левенти-велможи Ахмед и Мехмед. Те взаимно се оплакват от тежките си неволи — на единия му липсват моряци и той иска от колегата си да му услужи. Обаче Мехмед няма излишни моряци. Затова предлага на Ахмед пчелари. Ахмед е принуден да приеме пчеларите за моряци. Сега Мехмед иска лекари, но Ахмед няма и му предлага жокеи. Мехмед няма друг изход, но за да спаси положението, се съгласява. И двамата велможи са доволни от споразумението си. След като си отиват, последователно се подготвят за бъдещата си работа пчеларите-моряци и жокеите-лекари, а след това идват и двамата ловци-музиканти. Пред покоите на Султана стоят на пост двамата войници. Те виждат всички слабости и грешки, но в края на краищата тях ги интересува едно: — да си запазят службите. Появява се Султана. Пред него лежи важен въпрос за разрешение. Той трябва да повиши единия от своите велможи. Но как, когато и двамата му са верни и двамата си вършат еднакво добре работата? Султана е разбрал, че вместо моряци са назначени пчелари и вместо лекари — жокеи и извиква велможите си. Той ги пита какво е мнението им за повишаването на единия и кой да бъде той. И двамата мънкат. Найпосле той решава: ще избере единия от тях — който и да е, ще бъде все едно.
Султана е повишил Ахмед, а Мехмед е изпратен с важна мисия в чужбина. Народът на пазара подхвърля весели закачки, но и не пропуща да възхвалява новия голям началник Ахмед. През това време Мехмед живее в чужбина. Макар и да е поставен много добре, той страда, защото не може да се примири с мисълта, че не са повишили него, а колегата му. Дори твърде дръзките ухажвания на Страшната красавица-вамп, не могат да го откъснат от тази мисъл и се поболява. Когато Султана научава за болестта на Мехмед, разбира, че причината за това е несправедливото му отношение и веднага нарежда да бъде върнат. Мехмед е издигнат в сан, равен на Ахмедовия, и се успокоява — несправедливостта е поправена. Султана се възхищава от песента на двамата младежи Осман и Осмар. И двамата са страстно влюбени. След това се появяват двете девойки — дъщерите на Ахмед и Мехмед, които също са страшно влюбени. Двамата левенти-велможи са видели в кристалната топка на Султана, че дъщерите им са влюбени в Осман и Осмар. Това ги накарва да отправят молба към Султана да бъдат освободени от постовете си. Султана със съжаление дава съгласието си, но ги оставя при себе си като съветници. Първият съвет, който иска от тях, е да посочат своите заместници. Ахмед и Мехмед без колебание препоръчват двамата влюбени младежи Осман и Осмар. Султана също знае, че младежите са годеници на дъщерите на Ахмед и Мехмед, но приема препоръката на съветниците и всичко завършва щастливо. Накрая отново долита пъстрата птица. Момченцето тича след нея, привлечено от дивната й красота, и надува своята малка свирчица …
МУЗИКА
Музиката на „Пъстрата птица“ в сравнение с тази на първата опера на Симеон Пиронков „Добрият човек от Сечуан“, както и някои други произведения, писани между двете му опери, например „Истинска апология на Сократ“ и „Житие и страдания грешнаго Софрония“, е с по-нова, по-ясна и по-опростена фактура. Композиторът изтъква, че при създаването на тази си опера се е стремил, от една страна, вокалните партии да са в стила „белканто“ и, от друга — да вкара оркестровата партия в рамките на традиционния оперен оркестър. Това е направил с убеждението, че чрез структурата на „номерната опера“ най-добре и най-вярно ще осъществи художествения замисъл на произведението си. Когато става дума за бел кантото в операта „Пъстрата птица“, това не означава, че е белканто от италиански тип. Мелодиката на Пиронков е подчертано певуча, но със собствена специфика, мелодика, произтичаща в известна степен от интонационното движение на говоримата реч. Оркестърът макар и по израза на композитора да представлява „оперен оркестър без симфонични безбрежности“, далеч не изпълнява само съпроводни функции, а играе съществена роля в драматургическото развитие на действието. Симеон Пиронков е използувал много умело някои от характерните похвати на буфо-операта, чрез които се създава впечатлението, че всичко, което се извършва на сцената, е „само шега“. Тук обаче в шегите има друг смисъл, твърде далечен от шегата и веселото недоразумение. Така че нито неопределеното време, в което става действието, нито неизвестността на ориенталската страна, а още по-малко структурата на „Номерната опера“ са попречили на композитора да създаде едно съвременно произведение с твърде актуално звучене. Необходимо е да се отбележи, че в тази опера са подложени на осмиване не само важни отрицателни явления на действителността, но иронията и сарказмът са отправени и към някои незначителни прояви, които с изчезването си ще станат причина творбата да загуби част от своята злободневност.