Музикалният език на Симеон Пиронков в операта „Пъстрата птица“ е извънредно интересен и разнообразен. Музиката изобилствува от остроумни музикални вицове, гротескни характеристики, добродушни шаржове и весели закачки. Всичко това е постигнато с много вкус, понякога едва загатнато, в отделни случаи и чрез умишлени кратки реминисценции от популярни опери. Това придава особен чар на музиката, но понякога са направени толкова деликатно, че убягват от вниманието на слушателя. Особено предпазливо е използуван българският национален елемент. Само на отделни места, и то не твърде често, неочаквано подчертано и дори въздействува някак шоково, например в дуета на войниците, на пазара и др.
Операта се състои от 27 музикални номера — арии, ансамбли, дуети, триа, секстети, хорови сцени и др. Оркестровите епизоди са твърде малко (дори липсва истинско въведение) и са използувани като интермедии. Като най-силни средства в осмиването Пиронков използува гротеската и пародията, които в повечето случаи са поднесени деликатно, а в отделни случаи и грубо, дори брутално, например арията и сцената със Страшната красавица-вамп. Не са малко и лиричните моменти в музиката, в които понякога личи лека ирония, но понякога се прокрадва и истинска тъга и съжаление. Музиката на операта „Пъстрата птица“ показва още една страна от дарованието на композитора Симеон Пиронков.
Сергей ПРОКОФИЕВ
1891–1953
Сергей Прокофиев е един от най-големите и най-оригинални композитори от първата половина на настоящия век, днес справедливо наречен „съвременен класик“. Той е творец, който начерта нови пътища за развитието на съвременната музика, творец възбудител на новата музикална епоха. Прокофиев е създал огромно творчество във всички области на музикалното изкуство, обхванато в над 130 опусни номера: осем опери, седем балета, седем симфонии, десет оратории и кантати, пет концерта за пиано и оркестър, два за цигулка, два за виолончело, оркестрови пиеси, камерна музика, песни, сценична музика и др. Заради своите опери Прокофиев е смятан за родоначалник на съветската оперна класика, с балетите си той си създаде славата на недостижим майстор на този жанр, неговите симфонии го изявиха като един от най-големите симфоници на века. Произведенията на Сергей Прокофиев притежават изключително ценни качества: дълбоко съдържателни, по форма те са неразривно свързани с традициите на руската музикална школа и същевременно са ярко новаторски. Професионалното майсторство, с което са изградени, е недостижимо. В тях особено ясно проличават неизтощимата фантазия на композитора, подчертаната индивидуалност на твореца. Музиката на Прокофиев се отличава още с изразителната си и гъвкава мелодичност — лирична или сурова, грациозна или енергична, гротескова или наситена с трагедийност, свежа, бодра, оптимистична или гневна и застрашителна. Ритмиката е оригинална, енергична и често с танцов характер, а хармоничният език на композитора обогатява националния стил на съвременната руска съветска музика.
Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцовка, бивша Екатеринославска губерния. Той произхожда от културно семейство. От рано учи пиано с майка си и бързо изявява изключителното си дарование — на шест години вече се опитва да композира. През 1904 г. постъпва в Петербургската консерватория, където учи при Римски-Корсаков, Лядов и Глиер. През 1909 г. той завършва класа по композиция, а пет години по-късно и класа по пиано при А. Осипова и по дирижиране при Н. Черепнин. Първите си композиционни опити Прокофиев прави като дете, а като студент написва вече зрели произведения, в които личи самобитността на младия композитор. Още в детските си години той проявява склонност към оперно творчество. Десетгодишен пише първата си опера — „Великан“. След това написва „На пустинните острови“, 14-годишен — „Ундина“, 17-годишен „Пир по време на чума“ по Пушкин, а когато става на 20 години, създава едноактната опера „Мадалена“, която сам той вписва в каталога на оперното си творчество.