Първият и вторият концерт за пиано са композирани по време на следването му в класа по пиано. Тези творби, а също така и първите две сонати за пиано, клавирните пиеси „Сарказми“ и др. вдигат много шум. След завършването на консерваторията Прокофиев поднася на слушателите няколко значителни произведения — „Скитска сюита“, операта „Картоиграч“, Първият концерт за цигулка, Класическата симфония и др., които му донасят име на голям композитор и смел новатор. През 1918 г. Прокофиев заминава за чужбина и остава да живее там 14 години — отначало в Америка, а после във Франция. През това време той се занимава с усилена концертна дейност, като не изоставя и творчеството си. Тогава написва много творби, от които трябва да се споменат великолепната приказна опера „Любовта към трите портокала“ по Гоци, операта „Огненият ангел“ по Валерий Брюсов, втората редакция на операта „Картоиграч“ по Достоевски, балетът „Блудният син“, Втора, Трета и Четвърта симфония, Четвъртият концерт за пиано за лява ръка и др.
През 1932 г. Прокофиев се завръща в Съветския съюз и оттук започва неговият най-зрял и плодоносен период на творчеството му. Сега композиторът пише филмова музика („Поручик Киже“, „Египетски нощи“), инструментална, камерна, симфонична музика и др. През 1936 г. той завършва едно от най-значителните си произведения — балетът „Ромео и Жулиета“. Неговата музика, неотстъпваща по сила на гениалната драма на Шекспир, е може би най-високата точка, достигната досега в балетното музикално творчество. После следват прелестната симфонична приказка „Петя и вълкът“, кантатата „Александър Невски“ и първата му опера с тематика из живота на съветските хора „Семьон Котко“ (1939). На следващата година Прокофиев завършва великолепната комична опера по Шеридановата „Дуеня“ — „Годеж в манастира“, балетът „Пепеляшка“ и мн. др.
През годините на Великата отечествена война композиторът започва едно от най-монументалните си произведения — операта „Война и мир“ по сюжета на Толстоевия роман, която завършва след цели десет години. Това е необикновено дълъг срок за Прокофиев, тъй като творческият процес у него е твърде бърз и напрегнат. По същото време композиторът написва и превъзходната си музика към филма „Иван Грозни“.
След войната Прокофиев създава най-ценното от своите симфонични творби: Пета, Шеста и Седма симфония, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, а също така балетът „Каменното цвете“, операта „Повест за истинския човек“ по едноименната книга на Борис Полевой, кантата „На стража за мира“. Освен това той написва и много други произведения — последните сонати за пиано, инструментални пиеси, песни и др. За своята последна симфония Прокофиев е посмъртно удостоен с Ленинска награда. Прокофиев умира на 5 март 1953 г. в Москва.
СЕМЬОН КОТКО
Опера в пет действия (седем картини)
Либрето Валентин Катаев и Сергей Прокофиев
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Семьон Котко, демобилизиран войник — тенор
Майката на Семьон — мецосопран
Фрося, сестра на Семьон — мецосопран
Ременюк, председател на селсъвета и командир на партизанския отряд — бас
Ткаченко, бивш фелдфебел — бас
Хивря, жена на Ткаченко — мецосопран
Софя, дъщеря на Ткаченко — сопран
Царьов, моряк — баритон
Любка, годеница на Царьов — сопран
Ивасенко, стар селянин — бас
Микола, син на Ивасенко — тенор
Работник (помещикът Клембовски) — тенор
Фон Вихров, немски офицер — бас
Преводач — тенор
Подофицер — баритон
Първи селянин — бас
Втори селянин — бас
Първа селянка — сопран
Втора селянка — сопран
Трета селянка — мецосопран
Първи хайдамак — бас
Втори хайдамак — тенор