МУЗИКА
В една своя статия Прокофиев говори за много от проблемите, които е срещнал при написването на операта „Семьон Котко“. „Отдавна ми се искаше да напиша съветска опера — отбелязва композиторът, — но не се решавах, докато не намеря начина, по който трябва да пристъпя към тази задача.“ За отговорността, с която той гледа на работата над „Семьон Котко“, можем да съдим по следните редове: „Да се напише опера на съветски сюжет съвсем не е проста задача. Тук има нови хора, нови чувства, нов бит и за това много от способите, свойствени на класическата опера могат да се окажат чужди и непригодни.“
Действително Прокофиев написва операта си „Семьон Котко“ по съвършено нов начин. Тя се различава извънредно много от създадените преди това негови опери. Тук композиторът отделя значително повече място на мелодията, която е главното изразно средство в това произведение. Песенността, проникната от украински интонации, е характерна за „Семьон Котко“: походната партизанска песен, песента на клетвата на партизаните по текст на „Заповит“ от Шевченко, песента на Фрося, арията на Семьон в първа картина и др. В операта Прокофиев избягва честото използуване на хора и по този повод отбелязва: „При хоровите откъси аз се боях от сценичната неподвижност, която настава, в случай че осемдесет или сто души пеят, а по това време няма никакво действие. Затова се стараех върху хоровете да прибавя и по някаква сцена.“
По-нататък Прокофиев казва за музиката си: „Сухите речитативи избягвах, защото те са най-малко интересният елемент в една опера. Стремих се да влагам наперен речитатив или, както се нарича, мелодичен речитатив. В «по-деловите» места аз преминавах в ритмован говор.“
В операта „Семьон Котко“ композиторът използува широко лайтмотивната техника. Темите на положителните герои са ярки и образни. Също така изразителни са темите на отрицателните герои и особено на немското нашествие, на хайдамаците, на Ткаченко и Клембовски. Един от най-интересните лайтмотиви е лайтмотивът на любовта или, както Прокофиев го нарича, „тема на прощаването“.
Музиката е изградена в два плана: героичен и лирико-битов. В „Семьон Котко“ преобладава лирико-битовият план, тъй като там има три любовни двойки: Софя—Семьон, Царьов—Любка и Микола—Фрося. Обаче героичният, макар и по-слабо застъпен, в крайна сметка е по-силен и по-въздействуващ. Особено вълнуваш е финалът на трето действие — обесването на Царьов и Ивасенко и полудяването на Любка. Също много силни са двете партизански картини.
Музикалните образи са изградени с голямо майсторство. Найинтересното и ценното в тях е, че те търпят развитие. Така например Семьон от лиричен герой — любящ син и нежен годеник, се превръща в храбрец-партизанин, който с риск на живота си отива в лагера на противника. Фрося също преминава сложно развитие — наивно-хитрото момиченце става девойка-борец. Силен и убедителен е музикалният образ на Софя която изживява сложен душевен конфликт.
В музиката на „Семьон Котко“ Прокофиев използува някои елементи от украинската народна песен и танц, но развити и изградени по собствен маниер, преосмислени през творческото „аз“ па композитора. Оркестърът в операта е бляскав и могъщ, с огромна изразителна сила. В него са обрисувани всички събития, развиващи се на сцената.
ГОДЕЖ В МАНАСТИРА
Лирико-комична опера в четири действия (девет картини)
Либрето Сергей Прокофиев и Мира Менделсон-Прокофиева