МУЗИКА
Операта „Война и мир“ е една от връхните точки на цялостното Прокофиево творчество. В тази огромна по замисъл и величественост творба се разкрива художествената мощ на композитора. В нея така сполучливо са съчетани творческите търсения на Про-кофиев в оперния жанр. Тук той умело е вложил и героиката на историческия епос, и нежната лирика, и вярата в щастливото бъдеще на народа, но всичко това пречупено през неговата ярка индивидуалност.
„Война и мир“ е произведение, в което са проявени ярко новаторските търсения на композитора, особено във вокалната ме-лодическа изразност. Мелодиите на певческите партии са така разширени и обогатени, че на пръв поглед създават впечатлението за несъобразяване с възможностите на човешкия глас. Обаче смелата начупеност на мелодичната линия допринася за по-релефната индивидуализация на музикалните образи, а големите скокове, като възходящи и низходящи септими, нони и др., всъщност не представляват особени затруднения за певците. Темите почти винаги са с разширен мелодичен диапазон и са наситени със силна емоционалност, а в някои случаи дори с експресивност. Отличителен белег на вокалните партии е народностният им характер. Музиката е напоена с аромата на руското народно звуко-творчество, което придава още по-силен национален колорит на цялата опера.
Сергей Прокофиев е изградил „Война и мир“ в два големи плана: лиричен и героичен. Композиторът е стигнал до това решение, тъй като се е стремил да се придържа към тази забележителна особеност на Толстоевия роман. Изхождайки оттук, той е подбрал и тематичния материал на операта си. В епично-героичния план на произведението централно място е дадено на хоровете на народа, опълченците и партизаните, а от отделните действуващи лица са изявени преди всичко Кутузов, полковник Денисов, Платон Каратаев, Шчербатий и др. Тук Прокофиев е предал силата на руския дух така, както той е обрисуван в най-значителните творения на композиторите от руската класика и преди всичко в композициите на Глинка, Бородин и Мусоргски. Картината „Преди сражението при Бородино“ е истинско олицетворение на величествения народен подвиг и духовната сила на Русия. Арията на Кутузов в тази картина и развитието й в следващия хор излъчва изумителна сила, мощ и дълбока вяра в правдата. Тази емоционална атмосфера се запазва и в ариозото на княз Андрей от същата картина. Величавата героична линия в партията на Кутузов се засилва още повече в неговата ария в картината „Военният съвет във Фили“. Това е една от най-вдъхновените патриотични страници в Прокофиевото творчество. Искряща сила излъчва и войнишкият хор в същата картина, който е сътворен в традициите на руската богатирска песен. Силно въздействени са още и хоровете от сцената на разстрела от единадесета картина, където са обрисувани не само страданията и гневът на народа, но и готовността му към подвиг. Във финалния апотеоз се достига до върха на епико-героичната наситеност.
На героичната линия в операта е противопоставена обрисовката на врага. Тук блясва стремежът на Прокофиев към психологическо углъбяване, умението му за правдиво изобразяване. Врагът не е страхлив: той е силен и безжалостен, носи смърт и разрушение. Композиторът е написал деветата картина — „Шевардинският редут“, с музика, съвършено различаваща се от другите — нервно-възбудена, тревожна, с къси и причудливо начупени музикални фрази. Ариозото на Наполеон в началото на картината рисува вярно високомерието на френския император и убедеността му в победата, а второто, в края на картината, е изпълнено с нервно-конвулсивни мелодични ходове. На него силно контрастира долавящият се отдалеч руски хор. Гротеската и сарказмът са вложени и в другите френски сцени, в картината „Горящата Москва“. Тук двамата французи в началото са весели и безгрижни, а в края — обхванати от панически страх. Те са осмени, но в присмеха личи гордото достойнство на автора.
Подигравката и иронията не са използувани само срещу врага. В гротесков маниер са обрисувани и някои от другите герои. Такива са например старият Болконски, чийто портрет е даден в духа на сатиричните песни на Мусоргски, кочияшът Балага и др.
Лиричната линия на операта „Война и мир“ е изключително богата. С неповторима сърдечност и топлота е предадена поетичната чистота в образа на Наташа Ростова, подкупващото обаяние на княз Андрей Болконски, великодушието на Пиер Безухов. Още в първата картина — „Отрадно“, слушателят бива завладян от искреността и чистотата на чувствата. Тази картина представлява истинско лирично откровение. По настроение тя е антипод на дванайсетата картина — „Смъртта на княз Андрей“, която пък от своя страна няма равна на себе си по силата, на своята трагедийност. Лиричното вдъхновение на Прокофиев е достигнало до връхната си точка в тия две картини, неповторими както по изразителност, така и по емоционална наситеност. И лунният пейзаж, и двата монолога на княз Андрей, и ариозото на Наташа, и прекрасният дует на Наташа и Соня са уникални по своята завършеност и сила на въздействие. Също така изключително въздействена е и сцената на смъртта на Андрей в дванадесетата картина. Тя притежава истински разтърсваща сила, особено при далечно звучащия хор, излъчващ някаква предопределеност с повтарящо се „пити, пити“.