Разбира се, Прокофиев създава операта си, без да изменя своя стил и разбирания за този жанр. Песенността е използувана на тези места, в които това се изисква от драматичното действие. След завършването на „Повест за истинския човек“ композиторът пише: „Мене често са ме упреквали, че в оперното ми творчество преобладава речитативът над кантилената. Аз много обичам сцената и смятам, че дошлият в оперния театър има право да изисква впечатления не само за слуха си, а и за погледа (иначе той би отишъл на концерт, а не на опера). Всяко сценично движение, е свързано по-скоро с речитатива, тогава когато кантилената60 предизвиква в известна степен неподвижност на сцената. Този страх от неподвижността ме караше да не отдавам продължително време на кантилената.“ По-нататък той говори, че има места, които изискват обезателно речитатив, а други — ариозност.
Изискванията на сюжета и различните сценични ситуации са така преценени от композитора, че в операта общо преобладава напевността. Тук за характеризирането на главните действуващи лица композиторът си служи с теми, които са в народностен дух, а понякога използува и цитати от песни. „Повест за истинския човек“ е смятана за най-национална по колорит от всички негови оперни произведения.
Докато „Война и мир“ е голяма многопланова творба, тук Прокофиев влага в центъра на операта си главния герой — Алексей Мересиев, и проследява неговата съдба. Обаче целта на автора не е да опише физическите страдания на героя, а неговата духовна сила, неговата воля, неговата любов към отечеството. Другите музикални образи, макар и обрисувани покрай главния, също са много ярки и въздействуващи. Незабравими са образите на комисаря и особено на медицинската сестра Клавдия.
Цялата музика има голяма завладяваща сила, но като най-ярки моменти се открояват дълбоко драматичната първа картина с великолепния монолог на Алексей, песента му за любимата от втора картина, сцената на бълнуването на Алексей в пета картина. Изключително въздействена — по сила е сцената на ученето на ходене с протезите, както и смъртта на комисаря. Една от кулминационните точки по драматично напрежение е сцената на танците на Алексей с Анюта. Извънредно оригинален момент в операта е ритмичният говор на двете деца Федя и Серьонка. Страници на дълбока лирика и емоционална наситеност са двете песни на сестра Клавдия — „Зелената горичка“, играеща роля на приспивна песен, и песента за загубеното щастие след смъртта на комисаря. В „Повест за истинския човек“ особено място заемат и хоровите песни: хорът на летците, хоровата песен за младия дъб в третата картина, тържественият хоров финал и др.
И в тази последна опера на Прокофиев оркестърът играе най-важна роля. В него главните теми на героите са развити така, че обрисуват пълнокръвно техните душевни преживявания. Особено интересни оркестрови епизоди са увертюрата, трите ин-термедии, използувани като музикални антракти.
Джакомо ПУЧИНИ
1858–1924
Гениалният италиански оперен композитор Джакомо Пучини завеща на света безсмъртни творения. Почти всички негови опери веднага след създаването им влизат в репертоара на най-известните театри, като и до днес се играят с ненамаляващ успех навсякъде по света. Това е почти безпрецедентен случай. Огромният успех на Пучиниевото оперно творчество се дължи на мелодичната, емоционална и наситена с дълбока човечност музика, на ярката театралност на произведенията, на тяхната реалистичност и демократичност. Професионалното майсторство на Джакомо Пучини е изключително. Хармоничният му език е оригинален; в него ясно проличава подчертаната индивидуалност на автора. Пучини е композитор-драматург, който не само е тънък познавач на сценичните закони, но умее и виртуозно да изгражда драматургичното развитие на музикалния материал. Проявяващ се и като блестящ оркестратор, той влага в оркестровата партия чертите на истински симфонизъм. У Пучини личи една настойчива склонност към новаторство, която допринася значително за съвременното звучене на неговите произведения.
В своето творчество Джакомо Пучини изхожда от най-добрите традиции на италианската опера и предимно на Верди. Обаче той е близък и до тенденциите на веристичната италианска опера. Дори може да бъде смятан за творец, довел развитието на течението веризъм до нов етап на развитие. Жизнената правда, дълбокият психологизъм и изумително релефните и изпълнени с човечност музикални образи, неизтощимото богатство на настроения са направили оперите на Пучини любими за милиони слушатели от всички страни на света.
60
В статията си по повод написването на „Семьон Котко“ Прокофиев пише, че ариите създават неподвижност в операта, че „една ария трае пет минути, а пет минути за сцената са цяла вечност“.