Кръчма край митнически пост в парижко предградие. Ранно февруарско утро. Марсел рисува фирмата на кръчмата срещу квартира и храна. Идва Мими. Тя иска да се посъветва с Марсел. Отношенията между Рудолф и нея са станали лоши. Приятелят й се държи грубо, кара се, а в същото време ужасно я ревнува. Показва се Рудолф и Мими трябва да се скрие. Младият поет също разкрива пред приятеля си своята мъка. Мими е тежко болна и не знае това; животът й при него е нещастен, защото той не е в състояние да й осигури по-добри условия; любовта погубва Мими и затова поетът иска да се разделят. Мими научава страшната истина. Нейните ридания я издават и тя се показва. Рудолф, обхванат от разкаяние, се мъчи да я утеши, но сега Мими настоява за раздяла. Пристига веселата Мюзета, която се е забавлявала в компанията на гости на заведението. Марсел я упреква за нейното лекомислие и те се скарват отново.
Стаята на Рудолф и Марсел в Париж. Двамата приятели се мъчат да работят, но това не им се удава. Макар и да не го признават, те са погълнати от мисълта за своите любими. Идват Шонар и Колин. Всички сядат на скромния си обяд и с шеги се стремят да го разнообразят: нека смятат солената риба за пъстърва, а водата — за шампанско. Шегите продължават, когато влиза разтревожената Мюзета. Тя води със себе си Мими, но нещастната девойка е толкова болна, че не може да изкачи стълбите. Приятелите веднага се впускат и донасят Мими на ръце. Те я слагат да легне. Обаче трябват пари за лекар и лекарства. Мюзета си сваля обеците и праща Марсел да ги продаде, а с парите да купи маншон, за да стоплят ръцете на Мими. Колин, който няма нищо друго, освен своята хубава връхна дреха, също решава да се раздели с нея. Всички излизат, за да търсят помощ. Останали сами, Мими и Рудолф отново изживяват прекрасните мигове на първата си среща, на пламенната си любов. Те пак са щастливи, но за кратко. Внезапно Мими започва да се задъхва. Разтревожен, Рудолф вика за помощ. Приятелите се връщат с лекарства, а Марсел донася мечтания маншон. Мими слага маншона и усмихната се отпуска. Рудолф мисли, че е заспала, но тя не е вече между живите. Рудолф вижда смущението у приятелите си и открива истината. Той безутешно ридае над безжизнената си любима.
МУЗИКА
Музиката на „Бохеми“ разкрива най-добрите черти на Пучиниевата лирика. Тя има искрена, топла и лееща се мелодичност, отличава се както с голяма емоционална наситеност, така и с драматично напрежение. В операта се редуват жанрово-комични сцени с лирични епизоди и силно драматични моменти. Жанрово-комичните сцени са пълни с шеговитост, блясък, хумор и жизнерадост; лиричните са наситени с много поетичност и задушевност, а драматичните — с дълбок психологизъм и напрегнатост. Всичко това композиторът предава с такава убедителност, че слушателят възприема съвсем непосредствено и безгрижния смях, и шегата, и пламенните любовни признания, и мъката от трагедията. Музиката изобилствува от превъзходни арии, дуети и ансамбли, в които са нахвърлени с изключителна психологическа проницателност музикалните образи на героите. Умението на композитора да рисува детайлно разработени музикални портрети само с една ария е учудващо. В тази насока Пучини си помага с богатите изразни средства на своя оркестър. В партията на оркестъра, който е развит симфонично, важна роля играят изразните лайттеми, които композиторът постоянно развива в зависимост от душевните състояния на героите.
Централно място в музикалното изграждане на „Бохеми“ заема лиричната линия. Независимо, че операта започва с музика, наситена със стремителност и огнен темперамент, в началото най-силно се налага малкото ариозо на Рудолф, в което за първи път прозвучава неговата великолепна лайттема, развита във втората част на действието — в голямата му ария и във финалния дует. Арията на Мими, следваща непосредствено след пламенната любовна ария на Рудолф, прозвучава меко, чисто и сърдечно, а финалният страстно-патетичен дует довежда до истинската кулминация на действието.
Цялото второ действие представлява голяма и весела жанрова сцена — поредица от хорове, ансамбли, сменящи се бързо и наситени с бодра радост. Особено интересни са хорът на продавачите, хорът на гризетките, хорът на преминаващите войници, песента на студентите; изпълнена с искрени чувства е сцената на децата с продавачите на играчки. Арията на Мюзета е изградена върху свежа и лека валсова мелодия, която характеризира кокетната и лекомислена, но и искрено влюбена девойка. Много хумор, примесен с ирония, има в сцената на дразненето на Марсел, а в обрисовката на стария Алсиндор композиторът е вложил и остър сарказъм.