Във второ действие прави впечатление страстното любовно признание на Скарпия. Тук се доразкрива образът на този отрицателен герой. В неговата характеристика има различни черти, която го правят сложен и своеобразен образ, близък до Вердиевия Яго, и до някои от тъмните герои от платната на Тициан. Драматичното напрежение нараства още повече в дуета на Скарпия и Тоска. Сцената на инквизирането на Каварадоси и принуждаването на певицата да се съгласи на долното предложение на барона, притежава огромен емоционален заряд. Тук кулминационна точка е краткото възторжено ариозо на Каварадоси при научаване вестта за победата на Наполеон. С майсторство Пучини пресъздава страшната душевна борба у Тоска между честта и отчаянието, между любовта и дълбокото възмущение. Нейната ария-молитва също бележи един от върховете на произведението. Тя е наситена с изумително дълбоки чувства и звучи като истинска изповед на една измъчена душа. Драматичното напрежение нараства още повече в момента на убийството на Скарпия.
Началото на трето действие е контрастно по настроение на финала на второ действие — тук звучи една чудно хубава лирична овчарска песен. Безгрижието, което лъха от песента на овчарчето, като че ли кара слушателя да изживее още по-силно последната част на драмата, която ще се разиграе по-късно. След това прозвучава изключителната по своята красота и сила на чувствата ария „Там звездите блестяха“, която допълня и последните нюанси на лирико-героичния образ на Каварадоси. Последвалият голям любовен дует между Тоска и Каварадоси рисува мечтите за щастие на двамата млади хора. С огромно майсторство Пучини предава чувствата на Тоска и Каварадоси, но в музиката заедно с възторжената пламенна любов се долавят и елементите на някаква обреченост. Репликите на Тоска след разстрела на любимия й избликват сякаш от дъното на душата й. Самоубийството на Тоска идва като естествен завършек на драмата, а в оркестъра звучи темата от предсмъртната ария на Каварадоси.
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера в три действия
Либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-Сан) — сопран
Сузуки, нейна прислужница — мецосопран
Пинкертон, американски морски офицер — тенор
Кети Пинкертон, негова жена — сопран
Шарплес, американски консул в Нагазаки — баритон
Горо — тенор
Принц Ямадори — тенор
Бонзо — бас
Комисар — бас
Сродници, приятели и приятелки на Мадам Бътерфлай, прислужници.
Действието става в Нагазаки, Япония, в последните години на XIX в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Джузепе Верди умира през 1901 г. и Пучини някак естествено вече е смятан за най-големия съвременен италиански оперен композитор. С написването на „Манон Леско“, „Бохеми“ и „Тоска“ той се е превърнал в любимец на всички почитатели на оперното изкуство. Обаче това не намалява желанието на Пучини за творчество. Той отново търси сюжет за опера: спира се на „Божествената поема“ от Данте61, „Алхимици“ от Габриеле д’Анунцио и др. По време на едно посещение в Лондон композиторът вижда в един от лондонските театри драмата „Гейша“ от Дейвид Беласко (1853–1931), написана по новелата на американския писател Джон Л. Лонг. Той е завладян от личната драма на нещастната японска девойка и решава да композира опера на този сюжет. Пучини пише едно писмо на Дейвид Беласко в Америка, с което иска съгласие за създаването на операта, и след положителния отговор веднага се заема с реализацията на идеята си.62 Сега отново неговите литературни сътрудници Луиджи Илика (18591919) и Джузепе Джакоза (1847–1906) се залавят с либретото и скоро Пучини написва първото действие, преди окончателно да е готов текстът на цялата опера. Обаче при една автомобилна катастрофа Пучини си счупва крака и в продължение близо на година той не е в състояние да работи. Още неоздравял напълно, композиторът отново се залавя за работа. При писането на музиката Пучини изучава японските народни песни. Освен многото трудове, които проучва, той се запознава и с живата японска песен. Композиторът записва много японски напеви от жената на японския посланик в Рим Окияма, някои от които използува в музиката си. В тази си творба, както и в предишните си опери, Пучини отново акцентира на образа на главната героиня: след „Манон“, Мими и Тоска, Чо-Чо-Сан е още по-високо творческо постижение. В „Мадам Бътерфлай“ няма нито втори план, нито силно изявено контрадействие. За разлика от драмата на Беласко в операта Пинкертон не е отрицателен герой, носител на отблъскващи черти: цинизъм, егоизъм, коравосърдечие, а е създаден в духа на традиционния оперен любовник. Партитурата на „Мадам Бътерфлай“ е завършена в края на 1903 г., а премиерата е на 17 февруари 1904 г. в миланския театър „Скала“.
62
Няколко години по-късно Пучини отново ще напише опера по сюжет на Беласко — „Момичето от Златния запад“.