Първото изпълнение на „Турандот“ е на 25 април 1936 г. в миланския театър „Скала“ под диригентството на Артуро Тосканини. На премиерата операта е изпълнена дотам, докъдето е стигнал Пучини. Тосканини оставя палката, обръща се към публиката и казва: „Тук свършва произведението на майстора.“ Осветлението на сцената загасва и публиката остава в мъртва тишина. След малко започват възгласи „Слава на Пучини“. За пръв път операта с финала на Алфано е изпълнявана на второто представление.
Първата постановка на „Турандот“ у нас е реализирана от Софийската народна опера през 1930 г. от диригента Херман Щанге и режисьора Хр. Попов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Площад пред императорския дворец в Пекин. Прекрасната, но жестокосърдечна принцеса Турандот е обявила, че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Обаче на всеки, който се опита да отгадае въпросите и не успее да отговори правилно, ще му бъде отрязана главата. Много храбри младежи, влюбени в красивата принцеса, вече са станали жертва на нейната жестокост. Техните глави са сложени да украсяват стените на императорския дворец. Сега народът се е събрал на площада, където ще бъде обезглавен един персийски принц, който не е могъл да отговори на въпросите. Народът съжалява красивият млад момък и моли принцеса Турандот да го пощади, но тя е неумолима. Сред множеството на площада е и непознатият принц Калаф. Стражите разгонват тълпата и в блъсканицата на земята пада един старец. Младата девойка извиква за помощ и на нейния зов се притичва принц Калаф. С изненада той открива в падналия старец своя баща — сваления от престола татарски цар Тимур. Цар Тимур е претърпял някакво поражение и е трябвало да избяга от родината си. Той се придружава от вярната си робиня Лиу. Девойката е влюбена в Калаф и е тръгнала с Тимур с надеждата да го намери. Радостна е срещата на тримата. В това време започва шествието за екзекуцията на персийския принц. Появява се и принцеса Турандот. Щом я вижда, Калаф бива обхванат от силна любов. За него вече нищо не съществува освен Турандот. Той решава да умре, но да спечели принцесата. Нито молбите на баща му, нито нежните увещания на Лиу, нито ужасното зрелище на екзекуцията на персийския принц не могат да разубедят Калаф. Той се втурва към гонга, с чийто удар да оповести решението си, но бива спрян от тримата китайски придворни — Пинг, Панг и Понг. Те също го предупреждават за жестокостта на Турандот, за трудността на нейните гатанки и за загиналите безброй безумци. Въпреки всичко Калаф е твърд в своето решение. Той взима чука и удря три пъти гонга, с което оповестява своята готовност да изпита силите си за спечелването на принцесата.
Пинг, Панг и Понг прекарват в тревога нощта. Какво ще им донесе новото утро: сватба или смърт. На тях им е омръзнало това жестоко кръвопролитие. Колко хубав е мирният живот! Няма ли да се намери някой, който да отговори на гатанките на Турандот? Каква ли съдба очаква новият кандидат — любов или палач?
Народът отново се е събрал на площада пред двореца да види дали новият кандидат ще отговори на гатанките. На императора също са му омръзнали кървавите екзекуции и той се обръща към непознатия принц, за да го разубеди. Предупрежденията на императора за страшните сцени, станали по вина на дъщеря му, не действуват на Калаф. Той е непреклонен и ще се опита да спечели любовта на Турандот. Един от мандарините обявява, че започва ново изпитание. Идва Турандот и след като съобщава на какво се дължи ненавистта й към мъжкия род, тя самоуверено и надменно задава трите си въпроса. Първият е: кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се породи отново през нощта? „Това е надеждата“, отговаря Калаф. Старците кимват утвърдително. Смутена, Турандот задава втората гатанка; какво е това, което гори като пламъка, но не е пламък; ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава — то искри като слънцето. Калаф се замисля. „Това е кръвта“, не след дълго отговаря той. Турандот, обхваната от ярост, задава и третата гатанка: какво е туй, което прилича на лед, но замръзва от огъня; ако си свободен, то те държи в робство, станеш ли му роб, превръщаш се в цар? Настават мигове на напрегната тишина. Турандот вече тържествува, но Калаф отново отговаря: „Това си ти, Турандот.“ Мъдреците и този път потвърждават верността на отговора, а народът с радост възхвалява победителя. Турандот е поразена от неочакваната победа на непознатия принц. Загубила надменността си, тя помолва баща си да не я дава за жена на този човек. Но императорът отговаря, че думата му е свещена и той не може да се отрече от нея. За изненада на всички Калаф великодушно се отказва от правото си да се ожени за Турандот. Той сега сам предлага една гатанка на принцесата: тук в града никой не го познава; ако Турандот до изгрева на слънцето открие неговото име, тя може да вземе главата му.