ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Александър Райчев винаги е проявявал интерес към музикално-сценичннте жанрове. Като млад композитор той дирижира оркестъра на Младежкия театър в София и написва музика за много пиеси. Още тогава замисля опера и разработва план за творба върху исторически сюжет, от времето на богомилството; по-късно го обзема мисълта за опера върху сюжета на „Морският вълк“ от Джек Лондон. Преди Райчев да осъществи тези свои намерения, драматургът Александър Хаджихристов му предлага либрето за балет по разработения сюжет на Ботевото стихотворение „Хайдути“. Райчез харесва идеята, поставя своите изисквания пред Хаджихристов за някои промени, съкращения и добавки и се залавя с ентусиазъм за работа. Тридесетгодишният композитор завършва музиката си за няколко месеца и през 1953 г. на сцената на Народната опера в София се появява „Хайдушка песен“ — първият български балет, написан след 1944 г.
След няколко години Александър Райчев узнава истинска случка за героичната саможертва на една девойка по време на антифашистката борба. Композиторът се запалва от идеята да напише опера върху този сюжет, но това негово намерение не се осъществява поради липсата на либретист. Създаването на оперетата „Славеят на Орхидея“, по либретото на Владимр Башев (1935–1967) и драматурга Панчо Панчев (1933) го сприятелява с талантливия поет Башев, показал вече голямото си дарование на автор-либретист. Райчев споделя с него своята идея за опера и Башев охотно се съгласява да напише либретото. Не след дълго той предава текста на „Мост“. За да може да изпълни замисъла си по-спокойно, Александър Райчев взима едногодишен творчески отпуск от Консерваторията, където е професор, и заминава за Русе. След няколко месеца напрегнат труд първата опера е завършена, и композиторът я посвещава на колектива на Русенската народна опера.
Операта „Мост“ се изнася за първи път на 2 октомври 1965 г. в Русе. Постановката е дело на диригента Ромео Райчев и режисьорката Цветана Андреева-Прохазка.
СЪДЪРЖАНИЕ
Ресторант-градина в малък провинциален град. Ръководството на съпротивителното движение е взело решение железопътният мост край града да бъде вдигнат във въздуха. Задачата е възложена на Камен я неговата група. Камен, Любен, Мира и техните другари са се събрали в ресторанта привидно да се повеселят и потанцуват, а всъщност да обмислят подробностите по изпълнението на акцията. В ресторанта-градина има много хора. Тук е и Лена — съквартирантката на Мира, тласната от мизерията по пътя на леките жени. Камен е дълбоко разстроен, тъй като току-що са му съобщили, че годеницата му Светла е загинала в бой срещу врага. С голямо усилие на волята си той потиска обзелата го мъка и си налага да мисли само за изпълнението на възложената задача. За да не предизвика подозрение у околните, Камен също е принуден да танцува — и той подава ръка на Мира. Болната девойка отдавна обича Камен, но знае, че има годеница и не се надява на нищо. Камен споделя мъката си с нея. Трагичната вест зашеметява девойката и тя загубва съзнание.
Край градската гара. Наблизо се вижда мостът. На него се разхожда часовой — германците са забранили минаването по моста. Пред гарата е застанал Железничаря, за да не допуска слизащите от влака пътници да отиват към моста. Хората изказват своето недоволство — някои от тях поради забраната няма да могат да се приберат по домовете си. Неочакваното затваряне на моста и охраняването му от немски часовой затруднява изпълнението на задачата, възложена на Камен и неговата група. Камен и Мира отиват на разузнаване и наблюдават предпазливо как часовоят разпръсва пътниците. Вниманието им се насочва към Железничаря. Те искат да разберат какъв човек е той и дали ще могат да разчитат на него за изпълнението на акцията по взривяването на моста. В този момент забелязват, че германският войник грубо изблъсква тръгналата по моста жена. С изненада откриват, че това е Лена. Камен и Мира се спускат към нея и я отдръпват настрана. Камен се отправя да търси Железничаря и двете момичета остават сами. Лена признава на Мира, че тя отдавна е влюбена в коменданта на немската войскова част и че често ходи при него. Сега, без да знае, че минаването по моста е забранено, тя отново е искала да отиде при коменданта. Мира се опитва да убеди съквартирантката си, че тази нейна връзка е недостойна, но Лена обича искрено немеца и не иска да се откаже от своята любов. През това време Камен е говорил с Железничаря и се е убедил, че е честен човек, готов да помогне за изпълнението на опасната задача. Дочува се шумът на пристигащ влак. Железничаря помолва Камен и Мира да си отидат. От влака слизат много пътници. Железничаря отново е принуден да ги спира.