Александър Райчев работи с увлечение върху музиката на новата си опера, като от време на време предлага на Орлинов някои поправки и изменения, които поетът прави с готовност. Премиерата на „Тревога“ на сцената на Софийската народна опера е през 1974 г. по време на фестивала „Софийски музикални седмици“. Диригент е Иван Маринов, а режисьор — Никола Николов. След това „Тревога“ се играе в почти всички български оперни театри.
СЪДЪРЖАНИЕ
Гостна стая във вилата „Земен рай“, 22 юни 1941 г., неделя. Днес собственикът на вилата, полковникът от запаса Витан Лазаров и жена му Райна ще отпразнуват своята „Сребърна сватба“. Те са отишли на черква. Тук е само Сава, а прислужничката Цанка подрежда масата за празничния обяд. Идват Славка и Ангел. При гостите влиза и Лили. Тя пита младия художник какво носи. Ангел шеговито отговаря, че това е подарък за „сребърната двойка“ и показва една картина. Тя представлява вила „Земен рай“, но обградена с китайска стена. С картината си Ангел иронизира Витан Лазаров, който смята, че във вилата си може да се изолира от световните събития. Лили закачливо предупреждава жизнерадостното войниче да не се закача с о.з. полковника, защото ще пострада. Витан и Райна пристигат тържествено. Всички ги приветствуват с „Многая лета“. Отначало картината на Ангел предизвиква смях, но после между Витан и Ангел възниква роднински спор на политическа тема. Витан обвинява Славка, че е направила синовете си Сава и Ангел комунисти, какъвто е бил и загиналият й мъж, негов приятел. Лили прекъсва спора с вдигане на тост в чест на „сребърните младоженци“. В този момент влиза Борис. Поручикът набързо честити на родителите си празника и възкликва патетично: „Война!“. Борис добавя още, че „железните синеоки рицари“ след седмица или месец ще дефилират в Москва. Всички изтръпват от страшната вест. Ангел се овладява и подхвърля на Борис, че ще трябва да почака много, преди да стане това. Вбесен, Борис нагрубява Ангел, но Витан приканва всички да се подготвят за тържествения обяд. Когато двамата братя остават сами, Сава предупреждава Ангел да се прибере веднага в казармата. Отсега нататък, казва той, започва голямата битка, голямото изпитание за всеки комунист. Скоро Борис се връща и започва да се подиграва на Ангел. Ангел подхвърля дръзко, че както Москва е видяла петите на Наполеон, така ще ги види и на Хитлер. Борис, разярен от думите му и от това, че войник си позволява да говори така на офицер, отправя закана, че ще го унищожи. Намесва се Витан Лазаров и предотвратява скандала. Ангел си отива, а другите сядат на празничната трапеза. Витан Лазаров е обзет от вълнение: нима наистина събитията няма да отминат неговия дом.
Пералнята на Славка. За комунистическите си убеждения Славка е била уволнена като учителка и сега, за да изкарва прехраната си, е отворила пералня. Двамата и синове, Сава и Ангел, са станали нелегални — Сава е останал в града на ръководна партийна работа, а Ангел е в балкана, партизанин. Славка се безпокои за синовете си. Внезапно в пералнята се промъква Сава. С радост той съобщава на майка си, че акцията, която е ръководил, е минала успешно — завзет е от войската цял камион с оръжие за партизаните… Идва Лили да търси мъжа си. Сава е радостен да се срещне с любимата си жена. Тя го моли да се върне в къщи, но той отказва — дългът го зове към борба. Ненадейно се втурва Витан Лазаров. Той е силно развълнуван — правили са обиск във вилата му. Това го тревожи за съдбата на сина му. Той обвинява за всичко Сава, но зет му отговаря, че когато народът загива той не може да стои настрана и ще воюва за неговото освобождение. Витан нарежда на Лили да си тръгне веднага с него. Лили отговаря, че ще остане с мъжа си — неговата съдба ще бъде и нейна съдба. Но Сава смята, че тя не бива да остава тук. Витан Лазаров е обхванат от дълбока тревога.
Хол във вила „Земен рай“. Борис е поканил гости, сред които и немски офицери. Лили свири на пианото, а гостите танцуват и се веселят. Само Борис се е оттеглил настрани — измъчват го угризения на съвестта, не може да се освободи от мисълта за жестоките убийства, които е извършил. Особено силно го терзае убийството на млад партизанин, който дори и мъртъв му се усмихвал. Немски полковник забелязва лошото настроение на Борис и се опитва да го развесели. Лили предлага на гостите да вдигнат чаши за Сталинград. Тя засвирва и всички запяват „Глория! Виктория!“ На стълбата на хола се появява Витан Лазаров, обръща се строго към Лили да не скверни пианото с такива песни и помолва гостите да си отидат, защото жена му е болна. Гостите се разотиват. Витан Лазаров остава сам. Дълбоко смущение е обхванало душата му. Накъде отива България? Това ли са синовете на Гьоте? …