Музикалният език, както във всички произведения на композитора, разкрива ярката индивидуалност и най-ценните качества на неговия стил: съвременно звучене, висок професионализъм, достъпност. Музикално-драматургическото развитие в операта е изградено върху няколко лайттеми. В музиката личи нейната българска принадлежност. В услуга на развитието на действието са използувани някои мотиви от песни, популярни по времето, през което се развива действието, но това е направено много внимателно, със силно чувство за мярка. Това проличава най-силно в третата картина, когато се веселят гостите на Борис, между които са и немските офицери. Там звучи една популярна по това време песничка, редом със загатнатата мелодия на немския шлагер от войната „Лили Марлен“.
В операта ясно се очертават строго оформени арии и ансамбли, но без масови епизоди, е изключение на началото на трета картина — ансамбъл с малък смесен хор. Оркестровите епизоди са твърде малко — встъпление, интродукция към четвърта картина (и двете липсват в печатното клавирно извлечение) и няколко кратки оркестрови интермедии. Независимо от това обаче оркестровата партия в „Тревога“ играе равнозначна роля с вокалните партии. Всъщност драматургичното развитие се провежда именно в оркестъра — звучен, колоритен, бляскав.
ХАН АСПАРУХ
Опера в три действия (пет картини)
Либрето Никола Гунов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Хан Аспарух — бас
Сева, славянска жрица, после Ахинора, жена на Аспарух — сопран
Исбул, първи боил след хана — баритон
Зурая, жена на Исбул — мецосопран
Ютар, дъщеря на Исбул и Зурая — без пеене
Радослав, първи славянски княз — бас
Батбай, жрец на българите — баритон
Токту, боил — тенор
Андроник, пратеник на византийския император — тенор
Адон, кумански вожд — баритон
Кубрат, баща на Аспарух, като видение — бас
Вестител — баритон
Началник на охраната — баритон
Страж — бас
Боили, български войни, българи — мъже, жени, деца, славянски първенци, славянски войници, мъже, жени, народ, кумани, жреци, жрици, славянски девойки — приятелки на Ахинора, стражи, византийски велможи и др.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
В творчеството на Райчев резонират най-важни събития в нашия съвременен обществен живот, както и паметни годишнини на големи исторически събития. Композиторът откликва на социалната проблематика с крупни по форма и значимост творби: ораториите „Дружба“, „България — бяла, зелена, червена“, оперите „Мост“ и „Тревога“ и др. Такава творба е и третата опера на Райчев, „Хан Аспарух“ — посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава. „Написах операта «Хан Аспарух» — казва композиторът — като възхвала на основателя на нашата родина. Образът на Аспарух е обвит с ореола на много романтика, на истински героизъм и величие.“ Идеята за сюжета на операта се поражда при препрочитането на легендата за Ахинора (жената на Аспарух) от Николай Райнов в книгата му „Видения от Древна България“. По тази легенда е написано либретото на Никола Гунов.
По време на работата си над операта Райчев изгражда в съзнанието си все по-величествен и по-обаятелен образ на Аспарух. По този повод той подчертава: „Аспарух успява да осъществи великата си идея — сплотяването на българи и славяни в една държава. Той прави това, без да се огъне нито пред ударите на множество нашествия, нито пред противопоставянето на великата по това време Византийска империя, нито пред натиска на предразсъдъците и религиозния фанатизъм. Той успява да победи и себе си — да пожертвува личното си щастие в името на великата си идея …“ За да създаде именно този сценичен и музикален образ на главния герой на своята опера, Райчев поставя нови изисквания пред либретиста Никола Гунов за редица изменения и допълнения на оперния текст. Операта е завършена през 1980 г. Нейната премиера е осъществена от диригента Ромео Райчев и режисьора Аврам Георгиев в Русенската народна опера на 9 март 1981 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Аулът на Аспарух на северния бряг на Дунава. Българският вожд се готви да премине голямата река, но преди това е изпратил с тайна мисия при славяните отвъд Дунава своя първи боил Исбул с отред войни. Сега Аспарух очаква завръщането му. При хана идва жената на Исбул, Зурая, с дъщеря си Ютар. Двете се безпокоят, че Исбул още не се е завърнал. В това време идва великият боил и съобщава, че е изпълнил мисията си с успех. Той е довел със себе си славянския княз Радослав и жрицата на бога Перун Сева. Аспарух нарежда да извикат славянските гости и съвета на боилите. Радослав изказва — готовността на славяните да се съюзят с българите. Някои от боилите са за съюза със славяните, други се противопоставят. Аспарух поставя въпроса на гласуване — спечелват тези, които са за съюз. Радослав е доволен от това решение и предлага Сева да приветствува българския хан. Аспарух е очарован от прекрасната славянска жрица. В това време пристигат пратеници на византийския император Константин IV Погонат, водени от велможата Андроник. Пратениците предлагат мир и поднасят на хана скъпи дарове и роби. Аспарух приема даровете и освобождава робите. Андроник предлага на Аспарух да брани византийската империя от набезите на племената от север. Ако българският хан приеме това, императорът ще му даде за жена най-красивата византийка от своя дворец. Това предложение смущава Исбул, тъй като той се надява, че Аспарух ще се ожени за дъщеря му Ютар. Аспарух отговаря на Андроник, че той вече си е избрал жена и посочва Сева. Исбул е обхванат от гняв и разочарование.