Пред аула на Аспарух. Започнало е сватбеното тържество. Пратеници от съседни племена поднасят дарове на Аспарух и Сева. Аспарух е нарекъл Сева Ахинора. Смут в тържеството внася Зурая: тя заплашва с гнева на Тангра, ако Аспарух се ожени за Ахинора. Аспарух успокоява Исбул и жена му: Ютар е още малка и като порасне ще вземе за свой съпруг, когото обича. Приятелките на Сева-Ахинора танцуват брачен ритуален танц. Тържеството завършва. Аспарух и Ахинора са щастливи.
Пред капището на българите. Исбул и Зурая не са се успокоили. Те смятат, че Аспарух не е устоял на думата си, горят от желание за мъст и искат съвет от върховния жрец. Върховният жрец Батбай се моли на Тангра да спаси българите от решението на Аспарух, което ще им донесе гибел. При Батбай идва Исбул, който води група боили, настроени срещу хана. Тук е и Андроник, който подбужда боилите към бунт — за Византия всеки бунт у българите ще бъде добре дошъл и затова той им обещава помощта на императора. След като Андроник си отива, съзаклятниците обсъждат как да постъпят. Едни са за убийството на Ахинора, а другите — на Аспарух. Но жрецът Батбай има друг план. Неочаквано на капището идва Ахинора. Тя моли новия си бог Тангра да помогне на хана за по-бързото обединение на българите и славяните. Към нея се спускат боилите-съзаклятници и искат да я убият. Ахинора успява да ги усмири. Тя им казва, че убийството й ще доведе само до размирици. Сега към нея се спуска скритата Зурая с нож в ръка. Но верните на Ахинора боили я убиват. Шумът е привлякъл хана. Посреща го жрецът Батбай и съобщава на Аспарух волята на Тангра: за да осъществи намерението си, ханът трябва да пожертвува това, което му е най-скъпо. В покоите на Аспарух. Ханът и жена му са неспокойни. Те на са очаквали съпротива срещу техния брачен съюз, който е и съюз между българи и славяни. Ахинора иска сама да се принесе в жертва. Аспарух с дълбока тревога се пита какво трябва да направи. Той се унася в неспокоен сън. Явява му се Кубрат — баща му, който го съветва: когато си винаги с хората си, няма да сгрешиш. Ханът се събужда, вече взел решението си.
Пред аула на Аспарух. Ханът тържествено съобщава своето решение: ще преминат реката и ще се установят в славянските земи. Боилите обаче искат преди това да се изпълни волята на Тангра. Аспарух трябва да жертвува онова, което му е най-скъпо. Ахинора разбира какво се иска от нея. Тя се хвърля сама в горящата клада. Войните на Аспарух започват преминаването на Дунава … Започва летоброенето на България.
МУЗИКА
В музиката на своята трета опера Александър Райчев, както и в другите си музикално-сценични произведения — оперите „Мост“ и „Тревога“ и балетите си „Хайдушка песен“ и „Изворът на белоногата“ — показва отново огромното си дарование, неизтощимата си творческа фантазия, блестящото си професионално майсторство, неизчерпаемата си мелодическа изобретателност, както и неизменното и последователно провеждане на линията за създаване на демократично и с висока художествена стойност музикално изкуство. В музиката на операта „Хан Аспарух“ се съдържат най-ценните страни на творческото виждане и стилистичните особености на композитора.