„Хан Аспарух“ е опера с цялостно музикално-драматургическо изграждане. Композиторът е изваял великолепни, ярки и убедителни музикални образи на главните действуващи лица — Аспарух и Ахинора. Аспарух е охарактеризиран с една превъзходна тема, излъчваща сила, волевост и благородство, която се възприема от слушателите като тема и на българския дух. Темата пък на Ахинора е наситена с жизнена сила, а заедно с това и с нежна лирика. Райчев е предал на темата на Ахинора и смисъл на тема на любовта. С умелото разработване на тези теми композиторът придава различни нюанси в развитието на музикално-драматургичното действие.
Независимо от единното музикално-драматургическо развитие, в операта са оформени музикални номера — арии, ансамбли и масови сцени. Именно тези сцени и епизоди се отличават с ярката си и достъпна мелодичност и придават на музиката песенен характер. Тази песенност е постигната без да страдат професионалното съвършенство и съвременното звучене. От масовите сцени трябва да се посочат великолепният хор на стареите и вълнуващата песен на жените от първа картина. Песента на жените приковава вниманието на слушателя както с дълбоката си поетичност в първия дял, така и с драматизма си във втория си дял. Могат още да се посочат финалната сцена на първа картина, наситена с голямо емоционално напрежение, хоровата сцена на назряващия бунт, излъчваща вътрешно неспокойствие, както и забележителният заключителен хор. Момент на отдих представляват танците, наситени с много настроение: буйният мъжки танц от втора картина и прекрасният женски танц, обагрен с лека екзотичност. Цялата музика е наситена с дълбок национален елемент. Той не е само колорит, не се е получил от използуването на народни мотиви, а представлява истинска същност на музикалния език. Българското начало личи както в оркестровата партия, така и във вокалните. Ариите са разгърнати в широка кантилена. Сред тях се открояват началната ария на Аспарух, чрез която се нахвърлят щрихите на силната и ярка личност на главния герой, арията-предсказание на Ахинора, драматичната ария на Зурая и др. Някои от кратките вокални епизоди също очертават характерни белези на действуващите лица. Чудесни са характеристиката на Андроник, от която лъха някаква неискреност, молитвата на върховния жрец, която сякаш издава неговото вероломство и др. И все пак най-силната страна на музиката в „Хан Аспарух“ е оркестърът: пълен с блясък, колоритност, богата звучност и превъзходно симфонично развитие.
Николай РИМСКИ-КОРСАКОВ
1844–1908
Римски-Корсаков е един от най-ярките представители на руската музикална класика. Той е забележителен композитор, създал високохудожествени произведения в почти всички музикални жанрове. Но неговото творчество е особено ценно в областта на операта. Римски-Корсаков е написал 15 опери, в които е обрисувал с художествени форми многостранно живота и бита на своя народ, епизоди от славната му история, както и красотата на вълшебния руски приказен свят. В своето творчество композиторът продължава и разширява традициите на Глинка и на „Могъщата петорка“, на който кръжок той сам е един от най-активните членове. В музиката си Римски-Корсаков влага интонациите на руската народна песенност и оригиналната ритмика на народните танци. Ето защо творчеството му е придобило дълбок национален характер. Във всяко произведение на композитора са изтъкнати на първо място неговите хуманистични идеи. Главна тема в оперите му е изобличаването на тъмните сили, борбата за по-хубав и щастлив живот. Винаги и в историческите, и в приказните, и в битовите опери на Римски-Корсаков доминира хуманистичният морал. Високите човешки добродетели на композитора не са само отличителен белег на творчеството му, а се проявяват в целия му живот и дейност. Той взима активно участие в борбите на студентите по време на революцията от 1905 г., за което срещу него са взети драстични мерки от властта. Римски-Корсаков проявява истинска колегиалност и вярно приятелство към другарите си от „Могъщата петорка“. Той редактира и преинструментира „Борис Годунов“, довършва и оркестрира „Хованщина“ от Мусоргски, а заедно с Глазунов довършва и прави оркестрацията на „Княз Игор“ от Бородин. С тази уникална проява на другарство композиторът изпълнява дълга си не само към приятелите си, а и към културата на своя народ. Римски-Корсаков има изключителни заслуги като музикален педагог; негови ученици са цяла плеяда композитори, между които Лядов, Глазунов, Стравински и др. Той е и бележит музикален теоретик. Трудовете му по хармония и инструментация са едни от най-ценните в тази област.