Римски-Корсаков е роден на 18 март 1844 г. в градчето Тихвин, близо до Петербург. На шеет години вече учи пиано и скоро проявява големите си музикални наклонности. През 1856 г. той влиза в Морския кадетски корпус. Тук наред с редовните си занятия Римски-Корсаков продължава да учи музика. През 1861 г. се запознава с Милий Балакирев и скоро влиза в творчески връзки с неговия кръжок, на който по-късно и той става един от найвидните членове. Римски-Корсаков решава да се посвети на музиката, но след завършването на Морското училище той трябва да участвува в едно далечно плаване. През 1862 г. бъдещият композитор заминава с кораба „Алмаз“ за тригодишно околосветско пътуване. Това пътуване оставя дълбоки следи в паметта на Римски-Корсаков и по-късно ще даде голямо отражение в неговото творчество. След завръщането си през 1865 г. той се посвещава на музиката и започва усилено творчество. През това време създава редица произведения, между които Увертюра на руски теми, сюитата „Антар“, симфоничната картина „Садко“ и др.
Творчеството на Римски-Корсаков му създава авторитет като музикант и композитор и през 1871 г. той бива назначен за професор по инструментация (по-късно и по композиция) в Петербургската консерватория. Едновременно с това Римски-Корсаков е и инспектор на военноморските духови оркестри, а от 1874 г. дирижира концертите на Руската безплатна музикална школа. По това време той написва и първата си опера „Псковитянка“ (1872). Разцветът на творческото дарование на Римски-Корсаков започва през 80-те години на XIX в. Тогава той написва редица от най-ценните си произведения: оперите „Майска нощ“ (1878) и „Снежанка“ (1881), „Испанско капричо“ (1887), симфоничната сюита „Шехеразада“ (1888) и др. Обаче най-значителните си творби Римски-Корсаков създава през последното десетилетие на века. Това са оперите „Млада“ (1890), „Нощ пред Рождество“ (1895), „Садко“ (1896), „Моцарт и Салиери“ (1897), „Болярката Вера Шелога“ (1898), „Царска годеница“ (1898) и „Цар Салтан“ (1900).
След смъртта на Мусоргски и Бородин водач на така наречената „Нова руска школа“ става Римски-Корсаков. Той е най-авторитетният руски композитор по това време. Освен като творец и педагог композиторът се изявява и като активен общественик, музикален писател и критик. Въпреки че с настъпването на новия век Римски-Корсаков вече навлиза в зрялата си възраст, неговата плодовитост не намалява. През осемте последни години на своя живот той написва оперите: „Сервилия“ (1901), „Кашчей безсмъртният“ (1902), „Сказание за невидимия град Китеж и девойката Феврония“ (1904) и „Златното петле“ (1907), както и много други творби. През това неспокойно за него време той трябва да преживее големи неприятности, включително и уврлнението му от Консерваторията. Въпреки това композиторът работи активно, без да се отклони от авоите твърди убеждения на прогресивен творец.
Римски-Корсаков умира на 21 юни 1908 г. в град Луги близо до Петербург:
САДКО
Опера-билина в седем картини
Либрето Николай А. Римски-Корсаков и В. И. Белски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Фома Назарич, старейшина и войвода — тенор
Лука Зинович, градски настоятели — бас
Садко, певец и гуслар от Новгород — тенор
Любава Буслаевна, жена на Садко — мецосопран
Нежата, млад гуслар от Киев-град — алт
Дуда — бас
скоморохи
Сопел — тенор
Първи скоморох — мецосопран
Втори скоморох — мецосопран
Първи гадател — тенор
Втори гадател — тенор
Варяжки гост — бас
Индийски гост — тенор
Венециански гост, презморски търговци — баритон
Океан-Mope, морски цар — бас
Волхова, прекрасна княгиня, най-малка и любима дъщеря на Океан-Mope — сопран
Видение: старец-могъщ богатир в образ на странствуващ просяк — баритон
Новгородски граждани и гражданки, търговци, гости, моряци, дружина на Садко, скоморохи, весели юнаци, пътуващи просяци, водни духове, прекрасни девойки, бели лебеди, царица Водяница жена на морския цар, дванадесетте нейни дъщери, малките й внучета Ручейчета, сребърни и златни рибки и други морски чудеса.
Действието става в Новгород и на дъното на морето в полуприказно-полуисторическо време. Между четвърта и пета картина изминават 12 години.