На брега на Илмен-езеро са се събрали много хора. Тук са дошли търговци от различни презморски страни. Народът се тълпи около тях и с удивление разглежда прекрасните им стоки. Пътуващи богомолци пеят старинни библейски песни, смешниците правят весели шеги, гадатели предсказват бъдещето на всеки, който пожелае, гуслари пеят. Идва Садко, изпълнен от мисълта да осъществи мечтата си. Гусларят дръзко предизвиква богатите търговци. Той предлага страшен облог: готов е да хване рибката златоперка от Илмен-езеро; ако я хване, ще вземе стоките на търговците; ако не — дава живота си. Настоятелите и търговците приемат облога. Садко, вярвайки на обещанието на Волхова, хвърля мрежата си в езерото. В този момент се дочува нейният глас. Изпълнен с вяра в любовта си, Садко бързо изтегля мрежата. За голямо учудване на всички в нея трепкат три рибки-златоперки. Народът е смаян от чудото невиждано, а засрамените търговци предават стоките си на Садко. Гусларят е радостен, от своя успех и благородно се отказва от спечелените стоки. Той предлага на новгородците да тръгнат заедно с него по незнайните морета за слава на техния град. Около Садко се събира цяла дружина. Гусларят помолва чуждестранните гости да му разкажат за своите страни, за да тръгне към най-красивата от тях. Варяжкият, индийският и венецианският гост разказват чудесни неща за своите родни места. Народът съветва Садко да тръгне за красивата Венеция. Той се прощава с жителите на Новгород и се приготвя да тръгне с дружината си на далечен път. Пристига Любава и моли Садко да остане при нея. Гусларят се прощава с жена си и тръгва по далечните и незнайни морета.
Вече дванадесет години пътува Садко с корабите си по безкрайната морска шир. Внезапно неговият пръв кораб остава като закован на едно място с отпуснати платна. Садко се досеща, че той е разгневил с нещо морския цар. Да, отдавна не му е пращал дарове. Веднага Садко нарежда да се хвърлят бурета със злато и скъпоценни камъни, но корабът не тръгва — морският цар не е доволен от това. Тогава Садко разбира, че трябва да се даде човек на морето. Дружината хвърля жребие кой да бъде отдаден жертва. Жребият посочва Садко. Във водата хвърлят дъска и щом Садко стъпва на нея, вятърът издува платната и корабите се понасят напред. Гусларят остава сам сред синьото море и запява тъжна песен. От дълбините се дочува прекрасният глас на Волхова. Тя зове Садко при себе си. Внезапно водата се раздвижва и морето поглъща Садко.
На морското дъно. Волхова и сестрите й плетат венци, очаквайки идването на Садко. Морският цар също очаква появата на своя пленник. Садко дванадесет години не е плащал данък на морето. Волхова помолва баща си да не се сърди на Садко и вместо да го накаже, да го накара да попее. Морският цар не може да откаже на молбата на любимата си дъщеря. Щом идва Садко, той го накарва да му покаже изкуството си. Неговата хвалебствена песен се харесва много на морския цар. Океан-Mope не само прощава на Садко, но му и дава дъщеря си Волхова за жена. Започва весел пир в подводното царство. Садко взима гуслата си и засвирва весел хоровод, който разиграва всички. Веселието на морското дъно предизвиква буря в морето: започват да потъват кораби. Изведнъж се появява Стареца-могьщ богатир, който изтръгва гуслата от ръцете на Садко. Той известява края на властвуването на морския цар и заповядва на Садко и Волхова веднага да заминат за Новгород. Двамата тръгват в една лодка от мида, впрегната в лястовички.
На зеления бряг на Илменскрто езеро. Тук Садко спи спокоен сън под нежната мелодия на приспивната песен на Волхова. Зазорява се, песента на морската княгиня разпръсква утринната мъгла. Волхова нежно се прощава с любимия си Садко и се превръща в река. Отдалеч се дочува гласът на Любава. Садко се събужда и с учудване вижда пред себе си жена си и прекрасна гледка — край Новгород е потекла пълноводна река, в която плават бели кораби. Народът прославя подвига на Садко, който с изкуството си е подчинил природните стихии и е съединил чрез реката Волхова езерото с далечното море.
МУЗИКА
В биографията си „Летопис на моя музикален живот“ Римски-Корсаков дава следната оценка на операта „Садко“: „«Млада», «Нощ пред Рождество» са за мен като два големи етюда, предшествуващи съчиняването на «Садко», която представлява найбезупречно съчетание на оригинален сюжет и изразителна музика. «Садко» завършва средния период на моето оперно творчество.“ Действително това произведение е едно от най-значителните творчески постижения на големия руски композитор. Това е епична опера, дълбоко национална както по сюжета си, така и по своя музикален език. Римски-Корсаков нарича „Садко“ опера-билина. В нея той е обрисувал със замах и изумително майсторство величествени картини на могъщия старинен руски град, а също така и обаятелни повествования на вълшебно-фантастичната приказност. За операта е характерно бавното и спокойно развитие на действието, отговарящо на духа на старинните епични сказания. Музиката на операта е силно поетична и плавна, изпълнена с живописни смени на настроенията. Музикалните характеристики на главните действуващи лица са дадени в широко развити вокални сцени. В операта битовите картини са разгърнати във. величествени хорови епизоди. Фантастичните сцени в „Садко“ са обрисувани предимно в богатия и симфонично развит оркестър.