Свечерява се. Черковната служба е свършила и народът се прибира по къщите си. Хората са развълнувани, тъй като се говори, че тук в Александровско са дошли царските съгледвачи на девойки. Минава отряд опричници и се отправя към къщата на местния княз. От манастирската църква излизат Марфа и Дуняша заедно с Петровна. Марфа разказва за годеника си Иван Ликов и за любовта си към него. В това време край тях минават двама конници, облечени в богати дрехи. Марфа смутено отвръща очи пред властния поглед на единия от тях. Това е сам цар Иван Грозни. Девойката не може да предположи, че е царят, но очите на странния конник всяват у нея страх и смущение. Приятелките прекъсват разговора си и се прибират. На опустялата улица се появява Любаша. Тя е открила, че девойката, в която е влюбен нейният Григорий, е Марфа. Изоставената любовница се доближава до прозореца и крадешком поглежда вътре. Любаша вижда своята въображаема съперница и остава поразена от нейната красота. Обзета от злоба, тя решава да отрови Марфа. Любаша изтичва до отсрещната къща, където живее лекарят Бомелий, и яростно започва да чука на вратата. Когато Бомелий излиза, Любаша му поисква отрова. Подлият лекар веднага разбира каква е работата и обещава да даде отровата, но срещу любовта й. Любаша го отблъсква с възмущение. Тогава Бомелий й казва, че той ще разправи на Грязной за нейното желание. Любаша е обхваната от още по-голямо отвращение от низката постъпка на лекаря. В този момент от къщата на Собакин се дочува веселият и безгрижен смях на Марфа. Това довежда до истинско отчаяние младата жена и тя извиква на лекаря: „Дай лекарството, купувам го!“
В дома на Собакин цари тревога. При подбора на девойките царските съгледвачи са взели и Марфа. Това е попречило на сватбата между Марфа и Ликов. Тук при Собакин сега са дошли Ликов и Грязной. И тримата с вълнение очакват връщането на Марфа. Домна Сабурова, майката на Дуняша, се надява, че нейната дъщеря ще бъде избраницата на царя, тъй като той видимо я е бил харесал при огледа. Най-после Марфа се връща. Всички успокоени изслушват разказа на девойката и поздравяват годениците. В това време Грязной незабелязано сипва от праха на Бомелий в чашата на Марфа. Ликов е на върха на щастието: значи годеницата му не я заплашва никаква опасност и няма пречки за сватбата им. Внезапно веселото настроение е прекъснато от идването на Малюта Скуратов. Той донася страшна вест: цар Иван е избрал за своя годеница Марфа.
Марфа вече е доведена в царския дворец. Тя е заболяла от неизвестна болест и от ден на ден линее. Баща й със загриженост мисли за лошата й съдба. Неочаквано тук в двореца идва Григорий Грязной. Той казва, че носи съобщение от царя за Марфа и помолва да я повикат. Когато идва изтощената от болестта девойка, Грязной й съобщава ужасното известие: след дълъг разпит с изтезания Ликов бил признал, че отровил годеницата си, за да не я отстъпи на царя; по заповед на Иван Грозни лично Грязной изпълнил смъртната присъда над Ликов. Отначало Марфа не може да проумее тази новина, но след това страшното известие така я разтърсва, че девойката внезапно обезумява. На Марфа започва да и се струва, че Грязной е нейният годеник Иван Ликов и тя започва да му разказва за себе си. Грязной не може да понесе страданието на своята любима. Обхванат от разкаяние, престъпникът казва, че сам е отровил Марфа, а е наклеветил Ликов. В този момент се втурва Любаша и със злорадство му извиква, че тя е заменила неговата любовна билка с отрова. В пристъп на безумна ярост Грязной убива Любаша. Опричници залавят убиеца и го повеждат навън. Безумната Марфа все още мисли Грязной за годеника си и извиква след него: „Ела отново утре, Ваня.“
МУЗИКА
В „Царска годеница“ Римски-Корсаков разкрива своето огромно дарование на музикален драматург. Това е най-силната негова драма — стълкновение на бушуващи чувства и страсти. В нея обаче са разкрити и много страни от живота на руския народ от времето на Иван Грозни, както и положението на тогавашната жена. В „Царска годеница“ са обрисувани превъзходно лирични и поетични епизоди. В тази опера Римски-Корсаков се показва като дълбок психолог, познавач на интимните човешки преживявания.
В „Царска годеница“ композиторът изоставя речитативно-декламационния стил, в който е написана операта „Моцарт и Салиери“, и отново се връща към широко разгърнатата мелодичност в духа на руската народна песенност. В операта са вложени емоционално наситени моменти със завладяваща сила. Независимо, че операта е написана в отделни и завършени музикални номера дарии, дуети, ансамбли и др., — в музиката Римски-Корсаков използува редица лайтмотиви и лайттеми, които се видоизменят съответно с емоционалните състояния на героите. Особено силни са лайтмотивът на „отровата“, лайттемата на Грязной, лайттемата на Иван Грозни — единствената тема-цитат от народна песен (старинната песен „Слава“). Интересни са темите и на другите герои на отвратителния подлец Бомелий, лиричните теми и др. Интересно е, че тук композиторът използува и така наречената от него „лайтхармония“.