Зала в двореца. Цар Мосул свиква придворните си и им съобщава решението си. Той заповядва да се отнасят със Зефорис като с истински цар. В тази игра той избира за себе си ролята на пръв министър на „царя“. Немея също приема шегата, тя уверява придворните, че ще направи всичко възможно, за да завърти главата на мнимия цар. Влиза Зефорис, облечен в царски дрехи. Той не може да разбере какво става с него. Струва му се, че това е сън — и почестите, които му отдават, и незабавно изпълнените му заповеди. Но Зефорис бързо се окопитва и започва наистина да „царува“. Известяват му, че се е събрал царският съвет, на който той също трябва да присъствува. Съобщенията на съветниците отначало смущават Зефорис, но той скоро идва на себе си и така решава поставените въпроси, че предизвиква учудването на Мосул. Узнал, че португалската флота е във връзка с някои хора от Гоа и за готвения заговор. Зефорис се досеща, че приятелят му Пифеар е станал, без да иска, предател. Зефорис заповядва рибарят незабавно да бъде арестуван, за да не може повече да пренася писма. Следващата му заповед е да бъдат върнати незабавно в Гоа войските. Неочакваните му нареждания са необясними за съветниците, но развеселеният Мосул не прекъсва шегата въпреки протеста на принц Кадор. Зефорис принуждава Кадор да заяви пред всички, че никога не го е виждал и с това се освобождава от дадената клетва. След това заповядва на всички да напуснат залата и повиква Немея. Той й разкрива истината. За доказателство му служи пръстенът, който тя му е дала край морето. Немея е възмутена от подлостта на Кадор и заявява на Зефорис, че ще се омъжи за него. Момъкът свиква брамините и им нарежда веднага да го венчаят за Немея. Цар Мосул разбира, че шегата започва да взима неприятен обрат. Той заповядва да приспят отново Зефорис и да го отнесат в колибата му.
Пред колибата на Зефорис. Мнимият „цар“ е пак рибар. Идва освободеният от затвора Пифеар. Той разказва на Зелида за неочакваното си арестуване, а тя — как е получила; без да знае защо, 100 жълтици от царя. Но двамата са щастливи, вече нищо не може да попречи на сватбата им. Пристига Немея. Принцесата съжалява за шегата със Зефорис, в която и тя е участвувала. Неочаквано идва принц Кадор, придружен от войници. Немея се скрива в колибата. Кадор иска да отмъсти на Зефорис за това, че е нарушил клетвата и го е изобличил. Немея излиза и моли Кадор да прости на Зефорис. Но принцът е озлобен и от това, че със заповедта да бъдат върнати войските в Гоа е пропаднал планът му да вземе властта с помощта на португалската флота. Идва и царят. Той също иска да накаже младия рибар, но от думите на Зефорис и Пифеар разбира намеренията на Кадор. В това време съобщават, че португалците са нападнали Гоа. Цар Мосул взима сабята на принц Кадор и я дава на Зефорис — нека той предвожда войските, които благодарение на неговата заповед ще могат да защищават Гоа. Всички тръгват на бой.
Площад в Гоа. Португалците са разбити. Водените от Зефорис войски се завръщат, посрещани от ликуващия народ. Царят награждава младия герой и му дава ръката на Немея.
МУЗИКА
„Ако бях цар“ е една от често играните комични опери. Тя е типично френско сценично произведение, създадено върху традициите на националния театър. Нейната музика се отличава е подчертана мелодичност, искреност, финес, грациозност, оптимизъм и хумор.
„Ако бях цар“ започва с увертюра, изградена върху теми от операта. По своята популярност тя се равнява на някои от увертюрите на Боалдьо, Супе и Офенбах. Изпълнява се и като самостоятелно произведение.
В първото действие има редица музикални номера (операта е построена от отделни номера, между които вместо речитативи има говорни диалози). Те пленяват с красивата си мелодия и правдивост на чувствата. Интересен е смесеният хор на рибарите. Арията на Немея е емоционална песен, написана в стила на брилянтно виртуозната ария. Песента на Зефорис е наситена с много поетичност и настроение. Дуетът на Немея и Кадор съдържа елементи на драматичност.
Второто действие се отличава с изобилие на музикални номера с голяма сила на въздействие. Такава е прочутата ария на Немея с ослепителни колоратури и трогателна бавна част. Дуетът на Мосул и Зефорис обогатява музикалната характеристика и на двамата герои. На завидно професионално равнище са написани наздравицата и финалът на действието.