Гвидон е господар на богатия Леденец, но с това не е станал щастлив. Той тъгува за баща си и за родния град Тмутаракан. Сега царевичът стои на брега на острова. Гвидон гледа корабите, заминаващи за царството на баща му, и неговата мъка става още по-голяма. Той извиква птицата-лебед, за да я пита какво да прави. Лебедът му казва да се окъпе три пъти в морето. Гвидон изпълнява неговото нареждане и веднага се превръща в пчела. Лебедът му нарежда да лети след корабите.
Цар Салтан стои на трона си, обхванат от тъжни мисли. За да се разсее, той повиква пристигналите моряци. Нека те му опишат чудесата, които са видели при далечните си пътувания. Моряците разказват за чудния град Леденец и неговия княз Гвидон; там не се боят от бури, защото ги пазят трийсет и тримата юнаци на Черномор. Те разказват още и за катеричката, която яде златни орехи и пее песни, и за много други чудни неща. Цар Салтан решава да замине за остров Буян, но готвачката, тъкачката и баба Бабариха го разубеждават. Коварните жени започват да му разказват приказката за чудната красавица, която денем затъмнявала слънцето, а нощем осветявала земята. Гвидон лети около тях като пчела и възмутен от подлостта на лелите си и злата Бабариха, ужилва и трите. После отлита през прозореца.
Отново княз Гвидон се разхожда по брега на остров Буян. Той не може да забрави разказа на лелите си за чудната красавица, която с красотата си затъмнявала слънцето. Гвидон, без да я е видял, денонощно мечтае за нея. Царевичът решава да повика птицата-Лебед и да я попита за незнайната красавица. Гвидон казва, че е готов да обиколи трийсет и три страни, за да я намери. Но Лебедът му отговаря: „Защо ще ходиш толкова далече — това съм аз“, и веднага се превръща в девойка с неземна красота. Радостни, младите се прегръщат. Към тях се приближава Милитриса и ги благославя.
Пред двореца си в Леденец стои княз Гвидон с майка си Милитриса и своите придворни. Те гледат към морето корабите на цар Салтан, който е съобщил, че пристига. Когато корабите приближават, целият град Леденец начело с Гвидон посрещат цар Салтан. Гвидон показва на царя чудесата на своя град: и вълшебния си дворец, и чудната катеричка, и юнаците на Черномор. Цар Салтан поисква от Царкиня-Лебед да покаже и своето вълшебство. Тогава тя му показва царица Милитриса. Зарадваният и същевременно смутен Салтан попитва и за сина си. Царкиня-Лебед му посочва княз Гвидон. Царят радостно прегръща жена си и сина си. Той дори прощава на завистливите и коварни сестри злото, което са му причинили. Започва радостно веселие.
МУЗИКА
Операта „Цар Салтан“ е едно от най-жизнерадостните, най-светлите и най-оптимистичните произведения на Николай Римски-Корсаков. Цялата музика е написана в лек стил, наситена е с много хумор, веселие и ирония. Сякаш след няколкото поредни силно драматични опери композиторът е чувствувал нужда да удовлетвори подчертаната си склонност към приказната тематика, като твори върху фантастичен сюжет. От своя страна чудната приказка на Пушкин дава богат материал за създаване на музика с лек и жизнерадостен характер.
Всички главни действуващи лица в операта са истински приказни герои: доверчиви, простодушия, чистосърдечни или злобни и завистливи. Тук композиторът не се стреми към психологическа задълбоченост, към обрисуване на дълбоки човешки преживявания. Напротив, всичко е дадено леко, с остроумна шеговитост — като увлекателна недействителност.
И в „Цар Салтан“ музиката е пропита от интонации на народната песенност. Сцените с реалистичен характер са изградени на основата на лиричната песен, на народните инструментални мелодии, на старинните песни на скоморохите, както и на мелодиите на детските вълшебни песнички. Фантастичните епизоди са разгърнати преди всичко инструментално. В тяхното изграждане композиторът използува по-изискан хармоничен език и по-оригинални оркестрови темброви окраски.