В трето действие правят впечатление веселият дует между Розина и Алмавива, както и пародийната ария на доктор Бартоло, състояща се от два контрастни дяла — първия във весела скоропоговорка, а втория в комедийна кантиленност. Една от кулминациите в музиката на операта е големият квинтет между Розина, Алмавива, Фигаро, Бартоло и Дон Базилио, познат под името „Лека вечер“, който започва с ритъма на весел марш, а после се разгръща в богато обагрена, разнообразна и наситена с много комизъм сцена. Това е също момент, в който се разкрива гениалността на Росини като оперен творец. В третото действие трябва още да се спомене великолепният симфоничен епизод „Бурята“, където проличава голямото майсторство на композитора да рисува конкретни картини със средствата на оркестъра. Програмният елемент, вложен в този симфоничен откъс, е един от най-ярките за времето, по което е писан. Бляскавото алегро между Розина, Алмавива и Фигаро — „Тихо, тихо“, представлява виртуозен терцет, наситен с много настроение и вкус. Тържественият и радостен финал на операта по своите качества е достоен завършек на тази така свежа, бодра, създаваща великолепно настроение у слушателите опера.
ВИЛХЕЛМ ТЕЛ
Голяма романтична опера в четири действия (седем картини)
Либрето Виктор Етиен и Иполит Би
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария — бас
Рудолф, негов адютант — тенор
Вилхелм Тел — баритон
Хедвига, негова жена — сопран
Джеми, негов син — сопран
Валтер Фюрст — бас
Мелхтал — бас
Арнолд Мелхтал, негов син — тенор
Лайхтголд — бас
Матилда Хабсбургска, австрийска принцеса — сопран
Рибар — тенор
Глашатай — бас
Жители на кантоните Швиц, Ури и Унтервалден, благородни дами и господа, пажове, рицари, войници, стражи, ловци, стрелци и др.
Действието се развива в Швейцария в началото на XIV в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Джоакино Росини се установява на постоянно местожителство в Париж през 1824 г. Френската столица го посреща триумфално. При първата му поява на един спектакъл в италианската опера публиката го аплодира топло и сърдечно и дълго време спектакълът не е могъл да започне. След представлението тълпи го съпровождат до къщи, където оперният оркестър на улицата свири негова музика. Срещата на прославения композитор с парижката публика, сблъскването на Росини с традициите на френската опера го накарват да потърси нови пътища в своето творчество. Въпреки че в Париж се играят с необикновен успех и „Севилският бръснар“, и „Крадливата сврака“, й „Пепеляшка“, той трябва да поднесе на сърдечната парижка публика нещо ново. Най-напред композиторът преработва операта си „Мохамед II“ и тя се поставя под името „Обсадата на Коринт“ (1826). На следната година се изнася, също основно преработена, сериозната му опера „Мойсей“, а една година по-късно — през 1828 г., се изпълнява новата му комична опера, написана специално за Париж, „Граф Ори“. През същата 1828 г. се поставя и героичната опера „Нямата от Портичи“ или „Фенела“ от Обер, която е първото произведение от стила, познат под името „голяма френска опера“.
Всичко това подготвя появата на последната оперна творба на Росини. „Вилхелм Тел“, която е най-значителното негово произведение по отношение на композиционното майсторство и хуманистичната идейност. Идеята за създаването на тази творба се заражда у композитора във време на истински патриотичен подем, който ще доведе до Юлската революция от 1830 г. Героичната тема за Вилхелм Тел — смелия борец за освобождението на швейцарския народ — е била привлекателна за много творци от всички области на изкуството. Дотогава вече са написани и редица театрални и музикални пиеси, като от театралните се откроява с огромните си художествени качества великолепната драма на Фридрих Шилер (1759–1805), създадена през 1804. От оперите трябва да се спомене преди всичко „Вилхелм Тел“, от Андре Гретри (1741–1813) — композитора на Френската революция, изнесена през 1791 г.