Либретото на операта е от Виктор Жозеф Етиен (1764–1846), известен френски драматург, познат под името Жуи, и Иполит Луи Би (1789–1855). За основа на текста двамата либретисти използуват Шилеровата драма, а също така и драмата от френския поет Антоан Марен Льомиер (1723–1793). Росини е твърде взискателен към двамата либретисти и ги кара много пъти да преработват текста. След като либретото е завършено, композиторът го дава за окончателна преработка и на други литератори. Литературният текст на бъдещата оперна творба рисува картина от освободителните борби на швейцарските кантони против австрийското потисничество, отговаря на патриотичните помисли на Росини, тъй като за напускането на родната му страна допринасят и насилията на австрийските поробители над италианския народ.
Джоакино Росини работи най-дълго над операта си „Вилхелм Тел“. Никое свое произведение той не пише за повече от 50 дни, а тази своя последна опера композира над година. Тук Росини за пръв път не използува музика от по-раншни свои творби. „Вилхелм Тел“ е втората опера в героико-романтичен стил, изнесена във Франция след „Нямата от Портичи“ на Обер. Тя допринася значително за оформянето на „голямата френска опера“ (гранд опера), утвърдила се окончателно като жанр в музикално-сценичното творчество след две години, през 1831 г., с появата на „Робер-Дяволът“ от Майербер.
Първото изпълнение на операта „Вилхелм Тел“ е на 3 август 1829 г. в Париж. Операта е посрещната с възторг от прогресивните хора във Франция, но тогава до истинска широка популярност, на каквато се радват някои други произведения на Росини, тя не достигнала.
СЪДЪРЖАНИЕ
Бряг на езерото край колибата на Вилхелм Тел. Светло майско утро. Днес селото празнува. Млад рибар подготвя лодката си и пее безгрижна песничка. Постепенно селяните се събират. Между тях е и уважаваният от всички Вилхелм Тел — най-добрият стрелец с лък в цялата планина. Днес, на пролетния празник, старейшината на селото Мелхтал ще благослови младите брачни двойки. Всички са весели. Само Арнолд, синът на Мелхтал, е тъжен. Той е безумно влюбен в австрийската принцеса Матилда Хабсбургска, а тя е дъщеря на най-големия враг на неговия народ. Вилхелм Тел съветва Арнолд да се откаже от любовта си в името на своята родина; той трябва да вярва в близката победа на швейцарците и в скорошното освобождение на своята страна. Отдалеч се дочуват роговете на ловците от свитата на Геслер, наместника на австрийския император в Швейцария. Арнолд иска да се спусне да посрещне приближаващите ловци с тайната надежда; че ще види Матилда. Вилхелм Тел обаче го упреква за проявената слабост и младият момък засрамен избягва. Тел се страхува да не би австрийците да разберат за готвеното въстание. Той съветва селяните да продължават веселието си, като по такъв начин приспят бдителността на покорителите. В планината времето е капризно. Сега неочаквано задухва силен вятър. Бурята връхлита с голяма сила. Пристига тичешком старият Лайхтголд, който бяга от преследващите го войници на Геслер. Планинецът е убил един австрийски войник, защищавайки честта на дъщеря си. Старецът помолва рибаря да го прекара с лодката на другия бряг, но момъкът не смее. Младият рибар се страхува от бурята, а още повече от войниците на наместника. Възмутен, Вилхелм Тел упреква страхливия рибар и решава сам да закара Лайхтголд на другия бряг на езерото. Щом лодката се отделя от брега, пристигат група австрийски войници начело с Рудолф. Офицерът яростно заплашва бегълците, но двамата са вече далеч и той не може да им направи нищо. Побеснелият от злоба Рудолф иска от селяните да му кажат името на този, който се е осмелил да помогне на преследвания от тях човек. Старейшината Мелхтал отказва да говори. Той се обръща към съселяните си с пламенни думи: нека храбростта на човека в лодката да им служи за пример в борбата с покорителите; нека в тяхното село да няма нито един предател. Думите на старейшината още повече вбесяват Рудолф и австриецът заповядва на войниците да отведат Мелхтал в затвора.
Полянка сред гората. По време на лова принцеса Матилда се е отделила от свитата на Геслер и е дошла тук, за да се срещне с Арнолд. Тя обича смелия младеж, който, макар и беден, има горещо и благородно сърце. Идва обхванатият от дълбоко вълнение Арнолд. Той буйно разкрива чувствата си на Матилда. Принцесата предлага на момъка да постъпи на служба при австрийците, защото това е необходимо за тяхната любов. Обърканият Арнолд е готов да обещае всичко, което любимата му пожелае. Двамата решават още на другия ден да се венчаят в старата църква. Неочаквано на поляната се появяват Вилхелм Тел и Валтер Фюрст. Влюбените набързо се сбогуват и Матилда си отива. Планинците обвиняват Арнолд за неговото увлечение в австрийската принцеса и му съобщават за смъртта на баща му. Старият Мелхтал е бил убит от хората на Геслер и синът е длъжен да отмъсти за баща си. Арнолд е потресен от ужасното известие. Той се заклева да се бори заедно с Вилхелм Тел за освобождението на родината си. Обзет от мисълта за отмъщение, момъкът се отрича от любовта си.