МУЗИКА
Операта „Вилхелм Тел“ е един от най-големите върхове не само в творчеството на Джоакино Росини, но и в цялата италианска оперна литература от първата половина на XIX в. Тук блясва с пълна сила мелодическият гений на композитора, неговата находчивост, умението му да създава дълбоко почувствувани образи и характеристики на своите герои. Хайнрих Хайне с възторг говори за музиката на Росини. Той се обръща към него с думите „Росини, божествени маестро, слънце на Италия, ти, който разпространяваш своите звучащи лъчи по цял свят. Аз се наслаждавам на твоите златни звуци, на твоите мелодични светила, на искрящите ти пеперуди, които така прелестно летят около мен и целуват сърцето ми…“ Скъпият на похвали Берлиоз също така дава най-ласкава оценка на музиката на „Вилхелм Тел“.
В тази си опера Росини прави голям скок по отношение на композиционните си изразни средства. Тук най-ярко проличава способността на композитора да рисува вярно душевните състояния на действуващите лица и да осмисля дълбоко всичките им действия. За разлика от преобладаващата част от неговите опери, съставени от рязко разграничени отделни музикални номера, „Вилхелм Тел“ е изградена върху по-крупни музикални форми, развити в големи сцени. В нито една опера на композитора не са вложени толкова много героичност и благородно-патриотични пориви.
„Вилхелм Тел“ започва с голяма увертюра, която с право си е извоювала име на една от най-интересните и най-свирени италиански оперни увертюри. В нейното начало е вложена широка лирична тема, изпълнявана от квартет виолончели, която е наситена с благородство. Последвалият бърз дял, рисуващ картина на буря, силно контрастира с нея по настроение. Следва отново забележителната по своята красота и оригиналност лирична мелодия, поднесена от английския рог, която пресъздава спокоен пасторален пейзаж. Увертюрата завършва с бляскава бърза част, наситена с много емоционалност.
Още първата сцена на операта грабва слушателя: това е една интересна картина на радостен пролетен празник. След това прозвучава любовната песен на рибаря, написана в ритъма на баркарола. Интересен е дуетът между Вилхелм Тел и Арнолд, пропит с чисто италианска сърдечност и непосредственост. Финалът на първото действие придобива тревожен характер. Постепенно драматичното напрежение се повишава и се подготвя истинската завръзка на драмата, в която активно участие взима хорът.
След подходящото оркестрово въведение второто действие започва с прекрасния хор на връщащите се от лов приближени на Геслер. Много силно от драматургична гледна точка въздействува великолепният романс на Матилда, наситен с много лирика и искрени чувства и изграден в духа на италианската колоратурна ария. С голяма емоционалност е напоен и любовният дует на Матилда и Арнолд. След тази лирична, но съдържаща и някаква скрита тревога сцена силно впечатление оставя напрегнатият терцет между Вилхелм Тел, Валтер Фюрст и Арнолд, в който надделяват светлите и патриотични чувства.
Основното в сцената в планината Рютли е големият финал с хор — клетва на швейцарците, в който звучи с пълна сила стремежът към освобождение на народа.
Следващата картина също така е единна по съдържание и настроение. Тя рисува убедително сцената на раздялата на двамата влюбени. Големият им дует е наситен с дълбоки чувства. И двамата млади — Матилда и Арнолд, са принудени да се простят с мечтите си.
Централната картина в операта е петата. Тук е кулминацията на драмата и композиторът с рядко умение е успял да я изгради убедително. Превъзходен епизод е началната хорова сцена на селяните и войниците. С много темперамент и искрящ пулс са празничните песни и танци, от които се откроява интересният тиролски хор а капела. Квартетът между Джеми, Рудолф, Вилхелм Тел и Геслер е върхов момент по отношение на емоционалната наситеност и майсторство в изграждането. Напрежението достига до своя висш етап в момента на изстрела, след което следва бляскавата масова сцена на финала.
Шестата картина се състои от два дяла: в първия е придадена скръбта на младия Арнолд по трагично загиналия му баща и по изгубената му любов, а във втория — ентусиазмът на народа от започването на активните действия за освобождението на родината. Хоровият финал на картината, близък по характер на италианските борчески песни, е едно от най-силно въздействуващите места в операта.