В седма картина правят впечатление терцетът между Матилда, Хедвига и Джеми. Молитвата на Хедвига и Матилда с женския хор е наситена с благородство и искреност. Оркестровият епизод, рисуващ бурята, е оригинален и изразителен. Той също така представлява една кулминация в действието. Операта завършва с голяма масова сцена, наситена с много бодрост и оптимизъм.
Димитър САГАЕВ
1915
Димитър Сагаев е изтъкнат български съвременен композитор, създал голямо творчество във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни — солови, хорови, детски пиеси за духов оркестър и пр. Произведенията му се отличават с народностния си музикален език, с голямо професионално умение, със съвременното си звучене, както и с подчертаната си идейна насоченост. Една от най-важните тенденции в творчеството на Сагаев е патриотичната тематика. Той е автор на пет симфонии, между които Втора — „България да пребъде“, Трета — „Хан Аспарух“, Четвърта — „Самарското знаме“, симфоничните поеми „София“, „Полиелей на българката“, „Априлските камбани 1976“, ораторията „В името на свободата“, кантатата „Шипченската епопея“, оркестрови пиеси, инструментални концерти (за цигулка, за две цигулки, за виолончело, за фагот и др.), седем струнни квартета и др. В областта на музикалносценичните жанрове Димитър Сагаев е написал оперите „Под игото“ и „Самуил“ и балетите „Мадарският конник“ и „Орлов камък“. Димитър Сагаев е роден на 27 февруари 1915 г. в Пловдив в семейството на културни дейци. Бащата, Константин Сагаев, е прогресивен български писател и театрален деец, основател на първата българска драматическа школа. Сагаев получава музикалното си образование в Държавната музикална академия в София като ученик по пиано на проф. Димитър Ненов и проф. Панка Пелишек, а композиция учи при проф. Панчо Владигеров. Още в консерваторията се изявява като композитор. След завършването на образованието си работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. От дълги години е професор в Българската държавна консерватория. Сагаев се занимава и с обществена дейност, автор е на редица научноизследователски трудове, мемоарни и есеистични публикации, статии и пр. За приноса си за българската музика Димитър Сагаев е удостоен с високи отличия, както и със званието „Заслужил артист“.
ПОД ИГОТО
Опера в десет картини по романа на Иван Вазов
Либрето Константин Сагаев и Димитър Сагаев
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Чорбаджи Марко — бас
Марковица — мецосопран
Васил — сопран
Пена — сопран
Бойчо Огнянов — тенор
Рада — сопран
Д-р Соколов — баритон
Кандов — баритон
Стефчов — тенор
Отец Йеротей — бас
Дякон Викентий — баритон
Чорбаджи Йордан — бас
Кака Гинка — мецосопран
Генко Гинкин — тенор
Пенчо Йорданов — баритон
Колчо — тенор
Лалка — сопран
Хаджи Ровоама — мецосопран
Дядо Стоян — бас
Марийка — сопран
Поп Димо — бас
Михалаки — баритон
Емексис Пехливан — бас
Топал Хасан — баритон
Боримечката — баритон
Климент, Беят, Думанов, Мунчо, Мичо, Ничо, жени, мъже, монахини, заптиета, въстаници и др.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Големите литературни произведения много трудно се поддават на драматизация, а още по-трудно в преработка на оперно либрето. Затрудненията идват при разрешаването на някои основни проблеми: подбирането на най-важните и жизнени моменти от сюжетното развитие, очистването от подробностите, организацията на драматургичния материал, запазването на духа на произведението, обрисуването на сценичните образи и пр. По романа „Под игото“ са направени редица драматизации от различни автори и почти всички са неудовлетворителни. Вазов е смятал, че и собствената му драматизация има недостатъци. Затова писателят се е съгласявал други автори да правят драматизации на неговия роман, а на Константин Сагаев е дал писмено пълномощно, с което му предоставя пълни права за преработката на „Под игото“ в драма и филмов сценарий. (Оригиналът на това писмо на народния поет до К. Сагаев се намира във Базовия архив в БАН.)