Заседанието. Революционният комитет се е събрал у Мичо Бейзедето. Въстанието вече е подготвено. Боримечката току-що е донесъл направеното черешово топче. Революционерите се радват на топчето и на знамето, извезано от Рада. Внезапно идва Колчо и съобщава за направеното предателство.
Скалист планински рид. Въстанието е обявено преждевременно. Въстаниците под ръководството на Бойчо Огнянов водят ожесточени боеве. Вярата в победата дава сили на всички.
У Радини. Рада и кака Гинка с вълнение говорят за въстанието и дадените жертви. Учителката се тревожи за Огнянов. Внезапно се чува силен шум. Рада мисли, че това са турци, но се втурва Боримечката. Той е преследван от турци, но двамата с Рада успяват да избягат.
Край воденицата. Турците са разбили въстаниците и опожарили града. Народът търси спасение в планината. Боримечката е довел Рада при въстаниците. Огнянов, Соколов и Рада тръгват към планината, но вече е късно. Турците са пресекли всички пътища за отстъпление. Започва отчаяна престрелка. Соколов с последния си куршум се застрелва. Рада моли Огнянов да я убие, за да не попадне жива в ръцете на турците. Изпълнен от мъка, Огнянов изпълнява желанието й, после се впуска срещу врага и в боя посреща смъртта като герой.
МУЗИКА
Да се пресъздаде музикално народната епопея на въстанието от 1876 г., така както е обрисувана в романа „Под игото“ от Иран Вазов, е много сложна, трудна и отговорна творческа задача. Първият въпрос е музикалният език, който трябва да бъде в съзвучие с онази революционна атмосфера на времето на действието и същевременно да отговаря на чувствителността на съвременния човек. Композиторът е намерил вярна ориентация: на базата на възрожденската песен със средствата на съвременната композиционна техника се е постарал да обрисува епохата и музикалните образи на главните действуващи лица. Сагаев е изградил музиката си върху две основни теми — темата на народа и темата на покорителя. За тема на народа е използувал мелодията на възрожденската „Песен на панагюрските въстаници“, а за тема на покорителя — една тежка и мрачна мелодия в ориенталски дух. Те се явяват на много места в операта. Освен тези теми композиторът е използувал и редица други, чрез които обрисува музикалните характеристики на своите герои. Операта „Под игото“ представлява смесена форма между музикална драма и опера. Сред последователното музикално-драматургично развитие са оформени редица ясно очертани арии и ансамбли. Една от най-силните страни на музиката са хоровете. Трябва да се изтъкнат хорът от седма картина — „Заседанието“, хорът на въстаниците „О, майко мила“, детският хор от трета картина „Стани, стани, юнак балкански“, ироничният дамски хор на монахините, трагедийният хор от финалната картина и др.
Сред главните герои по-ярка музикална характеристика има Бойчо Огнянов, чиято партия е изпъстрена с най-много ариозни епизоди. Най-въздействуващата е арията „Робство, черно робство“ от пета картина. Добре индивидуализиран е и Соколов, преди всичко с арията му от осма картина. Най-привлекателен обаче е образът на Рада. В нейната партия се откроява лиричната ария, написана в народен дух „Две се млади залибили“ от началото на четвърта картина. Силна сцена в операта е картината „Зелената кесия“. Тя е наситена с искрено емоционално съдържание.
Вокалните партии са написани в един доста твърд декламационно речитативен стил, но композиторът често се отклонява и преминава в кантиленна мелодичност особено в лиричните места. Основната драматургическа роля е възложена на оркестъра, който е широко развит с една сгъстена звучност и ярък колорит.
Камий СЕН-САНС
1835–1921
Сен-Санс е бележит френски композитор, създал през втората половина на XIX и първите две десетилетия на XX в. огромно творчество във всички области на музикалното изкуство. Той е написал 13 опери, от които най-значителни са „Самсон и Далила“, „Етиен Марсел“ и „Асканио“, балети, три оратории (най-ценната от тях „Потопът“), кантати, меси, три симфонии, симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, пиеси за орган, песни и др. Сен-Санс е автор на редица музикално-теоретични трудове, на изследователски съчинения от разните области на музиката (а и не само от музиката), на монографични студии и др. Сред тях трябва да се посочат ценните книги „Музикални портрети и спомени“, „Хармония и мелодия“, „Материализъм и музика“ и др. Наред с Цезар Франк Сен-Санс е един от създателите на френската национална музикална школа, изиграла решителна роля за изграждането на френския национален музикален стил. Своя творчески път композиторът започва под влиянието на Берлиоз и Лист, но после си изработва свой личен почерк и музикален език, а изкуството му придобива дълбоко национален характер. Ромен Ролан дава следната характеристика на Сен-Санс: „Срещу бесния порой на Рихард Щраус се възправя латинското изкуство на Сен-Санс — иронично и ведро. Неговият изящен почерк, неговата богата трезвост, изобретателната му грациозност, която прониква дълбоко в душата и я обхожда във всички й ъгли, ни заставят да се наслаждаваме на хубав език и на красива, честна и ясна музикална мисъл.“