Шарл Камий Сен-Санс е роден на 9 октомври 1835 г. в Париж. Своето изключително дарование той проявява от най-ранно детство и още десетгодишен изнася първия си публичен концерт на пиано. Музикалното си образование Сен-Санс получава в Парижката консерватория, където учи при известния на своето време композитор Фроментал Халеви (1799–1862) — автора на популярната опера „Еврейката“ (1835), а по-късно и при прославения Шарл Гуно. На 17 години Сен-Санс вече е написал първата си симфония, по повод на която Берлиоз отбелязва с присъщата си находчивост. „Този младеж знае всичко, на него не му достига само едно — неопитност.“
През 1855 г. Сен-Санс завършва консерваторията. Първоначално той работи като църковен органист, а после се отдава на концертна дейност. Скоро си спечелва име на един от най-добрите пианисти. Здрави приятелски отношения се завързват между него и Лист, които дават плодоносни резултати в творчеството му. По негов пример композиторът създава своите симфонични поеми „Фаетон“, „Чекръкът на Омфала“ и „Танц на мъртвите“; също така в памет на Лист той написва най-ценното си симфонично произведение — Третата симфония с орган. Сен-Санс е свързан с искрено приятелство и с редица френски композитори, като Бизе, Франк, Делиб и др.
Най-значителните си творчески успехи Сен-Санс завоюва през седемдесетте години. Тогава написва прочутия си Концерт за виолончело (1873) — един от най-хубавите в цялата виолончелова литература, — симфоничните си поеми, Четвъртия концерт за пиано, Третия концерт за цигулка, операта „Самсон и Далила“ (1877) др. След това се зареждат оперите „Хенрих VIII“ (1883), „Прозерпина“ (1887) и „Асканио“ (1890, със сюжет из живота на Бенвенуто Челини), Третата симфония, Петият концерт за пиано и др. Заедно с музикалните си творби Сен-Санс написва редица комедии, от които най-популярната е „Спазмите на писателя“, научни трудове: „Загадки и мистерии“, „Какво е миражът“, „Театралните декори в древния Рим“ и др.
Сен-Санс умира на 16 декември 1921 г, в Алжир.
CAMCOH И ДАЛИЛА
Опера в три действия (четири картини)
Либрето Фердинанд Лемер
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Жалила — мецосопран
Самсон — тенор
Върховен жрец на бог Дагон — баритон
Абимелех, сатрап на Газа — бас
Стария евреин — бас
Вестител — тенор
Първи филистимлянин — тенор
Втори филистимлянин — бас
Евреи, филистимляни, жреци, жрици, весталки, танцьорки, роби.
Действието се развива в град Газа — Палестина, в библейско време — 1150 г. пр. н. е.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
„Самсон и Далила“ е третата опера на Сен-Санс. Първите две негови опери — „Жълтата принцеса“ и „Сребърното звънче“ са приети твърде хладно от страна на публиката и критиката, докато творбите му от други жанрове имат голям успех. Няколко негови произведения, като бележития Концерт за виолончело, чудесния Втори концерт на пиано и оркестър и особено трите симфонични поеми — „Фаетон“, „Чекръкът на Омфала“ и „Танца на мъртвите“, правят композитора извънредно популярен. Това подтиква Сен-Санс да насочи отново силите си в областта на операта. Търсейки сюжет, той се спира на известната библейска легенда за Самсон, чиято свръхчовешка сила се криела в косата му. Композиторът твърде дълго се колебае дали да напише оратория или опера по този сюжет, но най-после решава да създаде оперно произведение. За това негово решение допринася и либретото на Фердинанд Лемер (1832–1879), който вместо за оратория написва текст за опера. Сен-Санс е много приятно изненадан от качествата на либретото и се залавя за работа. Когато операта е нахвърляна почти изцяло в скици, композиторът я предлага на дирекцията на Гранд опера, но тъй като първите му творби в този жанр не са имали успех, предложението на Сен-Санс е отклонено. В един разговор с Лист Сен-Санс му споменава за отказа на театъра. Ференц Лист, който по това време е диригент на операта във Ваймар, веднага предлага „Самсон и Далила“ да бъде изнесена в неговия театър. По този повод Сен-Санс отбелязва: „Не само че Лист настоя да се представи «Самсон и Далила» във Ваймар, но без него моята творба не би съществувала. Моите предложения (за изнасянето на операта в Гранд опера в Париж, б. а.) бяха посрещнати с такава враждебност, че аз се бях отказал да я пиша. От нея имаше само нечетливи скици. Тогава именно във Ваймар говорих за нея на Лист, който на доверие, без да се чуе нито една нота, ми каза: «Завършете творбата си, аз ще накарам да я представят тук.»“ Събитията от 1870 г. (Френско-пруската война, б. а.) забавят представянето с няколко години.