Първото представление на „Самсон и Далила“ е на 2 декември 1877 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист. Операта е посрещната с голям интерес от публиката. Композиторът посвещава това свое произведение на прочутата певица Полина Виардо — Гарсия. Във Франция „Самсон и Далила“ излиза на сцената цели тринадесет години след изнасянето й във Ваймар, и то не в Париж, а в Руан. Оттогава обаче тази опера се утвърждава като едно от представителните творения на френската музика и влиза в репертоара на почти всички големи оперни театри в света. На парижка сцена „Самсон и Далила“ е изнесена на 23 ноември 1892 г.
Българската премиера на „Самсон и Далила“ е през 1924 г. Творбата се изнася от Софийската народна опера в постановка на диригента М. М. Златин и режисьора Н. Д. Веков.
СЪДЪРЖАНИЕ
Площад в Газа. Още преди зората да изгрее, евреите са се събрали на площада пред храма на бог Дагон. Те отправят горещи молби към своя бог: нима той е изоставил избрания си народ, та е допуснал да бъдат покорени от филистимляните. Кожарят Самсон, който се слави с огромната си сила, се старае да ободри съотечествениците си; не с молитви ще се отърват от омразните завоеватели, а със сила — те трябва да обединят силите си и да прогонят нашествениците. Отначало, изплашени от смелите думи на Самсон, евреите се отдръпват от него, но постепенно пламенните му слова ги въодушевяват и те изказват готовността си да го следват в борбата за освобождение. Събуден от войнствените викове на тълпата, на площада се появява сатрапът на град Газа Абимелех, придружен от множество свои приближени и филистимлянски войници. За да укроти възбудения еврейски народ, Абимелех отправя остри заплахи: „Евреите, казва той, са създадени да бъдат роби и ако те се осмелят да повдигнат въстание, ще бъдат безмилостно избивани“. Думите на сатрапа разгневяват подтиснатите. От тяхно име Самсон отговаря, че скоро ще дойде краят на робството им. Разяреният Абимелех заповядва на войниците си да разгонят народа и сам с изваден меч се хвърля към беззащитните хора. Самсон смело излиза срещу него. Той изтръгва меча на Абимелех от ръцете му и го забива в гърдите на сатрапа. Неочакваната постъпка на Самсон предизвиква смут сред филистимляните. Когато разбират, че техният водач е умрял, нашествениците в пълно безредие се разбягват. Самсон призовава сънародниците си да го последват и всички евреи се спущат да преследват омразните филистимляни. Като вижда убития Абимелех, жрецът разбира, че поробените са се разбунтували, и яростно ги проклина Дотичва задъхан филистимлянин и му съобщава лоша вест: евреите, предвождани от Самсон, са победили филистимляните. Върховният жрец се заклева да отмъсти на Самсон. Той предсказва неговата гибел: смъртта на Самсон ще дойде от жената, която той обича. След това Върховният жрец нарежда да бъде отнесено тялото на сатрапа, а филистимляните да се подготвят за предстоящия празник на пролетта. Евреите са щастливи от спечелената битка. Старейшините посрещат тържествено Самсон. Започва празникът на пролетта. От храма излизат филистимлянските девойки начело с прекрасната Далила и започват танци. Далила престорено се възхищава от силата и красотата на Самсон. По време на огнените танци тя се доближава до него и му признава любовта си. Девойката успява да му прошепне, че тази нощ ще го чака да дойде при нея. Самсон е завладян от красотата на Далила и не може да откъсне очите си от красавицата. Един стар евреин го предупреждава да не се доверява на хубавата филистимлянка, но Самсон вече е напълно завладян от нейната красота.
Градина пред дома на Далила. Привечер. Далила очаква идване на Самсон. Прекрасната филистимлянка замисля отмъщение над победителя на своите сънародници. Идва Върховния жрец. Той разкрива на девойката, че Самсон притежава свръхчовешка сила и че предводителят на евреите ще донесе още по-големи нещастия на техния народ. Обаче никой не знае тайната на неговата сила. Затова с ласките си Далила е длъжна да накара Самсон да й се довери. Девойката се заклева пред Върховния жрец да изпълни неговата воля: тя ще направи всичко, за да бъде унищожен този враг на техния народ. Върховният жрец я благославя и си отива. Нощта настъпва. Надига се буря: по небето проблясват светкавици и отекват гръмотевици. Идва Самсон. Той разбира, че тази му любов е пагубна за него, но не е в състояние да подтисне своята страст. Самсон е разяждан от колебания и съмнения и в душата му се борят любовта и дългът. Далила вижда неговото смущение и се хвърля в обятията му. Тя пламенно го уверява в своята любов. С мъка Самсон успява да се овладее и казва, че е дошъл при нея, за да се сбогува. Обаче със сластни думи и горещи ласки коварната филистимлянка успява да го омае. Самсон не може да устои. Загубил власт над себе си, той и разкрива любовта си. Далила му говори за щастието, което го очаква. Сред любовните думи филистимлянката запитва Самсон в какво се крие силата му, която я е пленила. Въпросът на Далила стряска еврейския предводител и обхванат от съмнение, той замълчава. Тогава Далила отправя към него презрителни нападки и се прибира в къщата си. Заслепен от пагубната си страст и нанесената му обида, Самсон се спуска след нея. Бурята се разразява с пълна сила. Тъмни сенки навлизат в градината — това са войните на Върховния жрец, които чакат сигнала на филистимлянката. Изведнъж на балкона се появява Далила. Тя тържествува: в ръцете си държи отрязаната коса на Самсон; тайната на неговата сила е разкрита. Сега Далила, обхваната от зловеща радост, вика войните на Върховния жрец, за да заловят обезсиления вожд на евреите.