Второто действие започва с оркестрово встъпление, което довежда до необходимата емоционална атмосфера на голямата сцена на Далила. Тук драматичността в партията на Далила достига до най-висока степен. Драматизмът и разразилата се буря допринася за емоционалното възприемане на развиващите се по-нататък събития. След голямата тричастна ария на Далила „Любов“ един от най-популярните откъси от операта, настъпва драматургичната кулминация: големият дует на Самсон и Далила. В тазя сцена е и третата, също много популярна ария на Далила. С особено проникновение са предадени в музиката съмнението, колебанието и душевната борба у Самсон.
Цялата картина в подземието, в което е измъчван ослепеният вожд на евреите, е силно драматична. Тук композиторът майсторски рисува физическите и моралните страдания на героя. Особено въздействуващ е задкулисният хор. Той е един от най-силните епизоди, в които доминира трагедийността. Втората картина на трето действие — в храма на бог Дагон — е контрастна на тази в затвора. Празничното настроение властвува над всичко: и в хора, и в партията на жреците, и в танците. Следващата сцена е съвършено различна. В музиката при подигравките над Самсон от филистимляните се чувствува някаква напрегнатост, която се сгъстява още повече при закачките на Далила. Тревожността постепенно нараства, особено в партията на завладения от мисълта за отмъщение Самсон. Тя се превръща в бурно-драматично звучене при събарянето на храма, в който загиват всички.
Бедржих СМЕТАНА
1824–1884
Сметана е велик композитор, създател на чешката национална музикална школа. Под неговото перо са излезли забележителни по своята художествена стойност произведения, в които са разкрити картини от живота и историята на чешкия народ, възпяващи красотата на родната природа. Цялото творчество на Сметана е наситено с патриотичен дух и дълбока любов към всичко родно. Той е автор на осем опери, много симфонични произведения, между които и великолепния цикъл от шест симфонични поеми „Моята родина“, камерни творби, пиеси за пиано, песни и др. Всички негови композиции са написани в духа на чешкото народно звукотворчество. Значението на Бедржих Сметана за чешката музика е такова, каквото е Глинка за руската. Със своето изключително дарование и патриотизъм Сметана извоюва на своето творчество право на траен живот, а заедно с това и световен авторитет за родната си музика.
Бедржих Сметана е роден на 2 март 1824 г. в градеца Литомишл. От най-ранно детство той учи цигулка и пиано, като проявява голямото си дарование. Сериозно обучение по музика започва по време на гимназията. По това време прави и първите си композиционни опити, главно пиеси за пиано. На 17-годишна възраст Сметана вече е отличен пианист. През 1843 г. той заминава за Прага, където постъпва в Консерваторията като ученик на Йозеф Прокш. След четири години Сметана завършва музикалното си образование. Отначало се впуска в концертна дейност, но тя не може да му осигури издръжката и той започва да се занимава и с даване на уроци. С помощта на Лист Сметана открива частна музикална школа в Прага. Заедно с работата си като педагог той създава редица произведения.
През 1848 г. Сметана взима активно участие в революционните събития. Пише маршове, песни за една приветствена увертюра. След потушаването на въстанието за чешкия народ настъпват още по-тежки времена. Именно тогава Сметана развива широка музикална и обществена дейност. През 1856 г. композиторът заминава за Гьотеборг в Швеция, където става диригент на симфоничния оркестър. През петте години, прекарани в чужбина, Сметана създава много творби. Там той се запознава лично с Лист, който го окуражава. Сега младият композитор написва първите си ценни произведения, между които и симфоничните поеми „Ричард III“ (1858), „Лагерът на Валенщайн“ (1859) и „Хакон Ярл“ (1861).