МУЗИКА
„Продадена невеста“ е една великолепна комична опера. Това е истинско национално чешко произведение, в което са разкрити най-добрите черти на бита на народа, неговата жизнерадост и вяра в щастие. Музиката е пропита с жизненост, добродушен хумор, поетичност и свежест. Сметана е създал няколко дълбоко народностни и живи музикални образи, неповторими в оперната литература. На първо място изпъква нежната, влюбена Марженка, която наред с лиричната си природа, притежава и други черти — остроумие, веселост и шеговитост. Това прави образа й по-жив, по-релефен, по-реалистичен. Също особено богата е и музикалната характеристика на Йеник — мъжествен, умен, пресметлив, притежаващ чувство за хумор. Той е образец на добрия селски момък. Интересен е и образът на надхитрения „хитрец“ Кецал, един от тези хора, които уж са обзети от желанието да помогнат на всеки, а всъщност оправят собствените си сметки. В случая обаче осменият хитрец, без да иска, действително помага на младите влюбени. Много жив е и Вашек. Композиторът не го осмива със сарказъм, а с някаква добродушна ирония и с това го прави симпатичен на публиката.
„Продадена невеста“ изобилствува от народни масови сцени. Повечето от тях са наситени с празнично настроение. Селяните живо участвуват във всички събития, които стават на сцената; същевременно те пеят и танцуват своите песни и танци. Най-ярките, най-радостните, най-красивите сцени в операта са народните.
„Продадена невеста“ започва с бляскава виртуозна увертюра, изградена върху танцови мелодии и ритми от народната музика. Увертюрата тематически е свързана с танцовите епизоди и народните сцени в операта и със своята неудържима енергичност и разнообразна ритмика създава чувство на буйна радост. Тя въвежда в чудесната атмосфера на началната народна сцена — светъл хор на чешкия национален танц полка. В първо действие трябва да се отбележат чудесната лирична ария на Марженка, поетичният дует на Марженка и Йеник, в който се разкрива богатата лирична природа на композитора, както и, изключителната по своето настроение сцена „Размисли си, Марженко“. Голямата ария на Кецал, пълна с хумор и ирония, е един от най-ярките епизоди в операта. Тя е неповторима по своята оригиналност и национален колорит.
Второто действие също започва с весела народна сцена. Тук отново е използувана бодрата ритмика на народните танци полка, соуседска, фуриант. Незабравима остава арията на глупавия Вашек с оригиналното заекване, което ни най-малко не понижава художествената стойност на музиката. Пълна с оптимизъм е и последвалата сцена между Вашек и Марженка. Кулминацията на операта е „продаването на невестата“. Тази голяма и разнообразна сцена включва весели, лирични, напрегнати и иронични моменти. Тук забележителна е лиричната ария на Йеник „Кой би повярвал“. Сцената на пазарлъка, в която се откроява хорът на възмутените селяни, е пълна със завладяваща сила.
Третото действие започва с интересната сцена на комедиантите, където доминират отново буйните танцови ритми. Тук изпъква лекият и весел дует на Есмералда с директора на цирка. Едно от най-силните места в операта е изпълнената с тиха скръб ария на Марженка, в която героинята изказва дълбоката си обида от недостойната постъпка на Йеник. След това отново започва бързата смяна на весели и силно комедийни ситуации, неподражаемо майсторски обрисувани от композитора. Операта завършва с бодър и радостен народен хор, близък по характер на другите празнични сцени.