Действието става в Картаген през III в. пр. н.е.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След написването на комичната опера „Женско царство“ Веселин Стоянов започва да търси сюжет за нова опера. Най-после той се спира на широко известния роман „Саламбо“ от големия френски писател романтик Гюстав Флобер (1821–1880). Този роман, създаден през 1862 г., рисува широка картина от живота на Картаген, въстанията на либийците, бунтовете на наемните войници от третия век пр. н.е. Романът на Флобер е привличал вниманието на много композитори и върху неговия сюжет са написани няколко оперни произведения. Даже Мусоргски е направил първия си опит за създаване на опера върху „Саламбо“.
Либретото на операта „Саламбо“ е написано от Борис Борозанов, драматичен артист, автор на детски пиеси, кинорежисьор и театрален деец. Да се създаде оперно либрето върху сюжета на един такъв голям и многопланов роман като Флоберовия е твърде трудна и отговорна задача. Борозанов успява да предаде съдържанието на романа в необходимия конспектен вид, като пропуска редица събития и подробности, а също и действуващи лица и се придържа към главната сюжетна линия. На фона на личната драма на Саламбо — дъщеря на картагенския военачалник, и на либиеца Мато е дадена макар и непълна картина на тогавашния живот на Картаген, разкрити са положението на народа, някои смутове в страната и епизоди от живота, нравите и вярванията по това време. Веселин Стоянов работи напрегнато и с увлечение върху това свое произведение и го завършва през пролетта на 1940 г.
Премиерата на „Саламбо“ се състоя в Софийската народна опера на 22 май 1940 г. Постановката е дело на диригента Асен Димитров, режисьора Драган Кърджиев и художника Пенчо Георгиев. На 11 април 1942 г. „Саламбо“ се изнася от Братиславската опера, а на следната година „Универсал едисион“ от Виена отпечатва клавира на творбата.
СЪДЪРЖАНИЕ
Наемните войници на Картаген, които от дълго време не са получавали заплатите си, седят в пълно бездействие. Управниците на Картаген не са в състояние веднага да изплатят задълженията си към наемниците. За да се предпазят от избухване на недоволства сред тях, сега те им уреждат голям пир. В същото време Съветът на стоте е изпратил пълководеца Хамилкар Барка на война. Развеселените наемници започват да търсят развлечение. Галският наемен военачалник Автарит приканва всеки, който пожелае, да излезе срещу него на двубой. С такава покана се обръща той и към либиеца Мато, който отказва да се бие. В това време от затвора долита тъжната песен на робите. Автарит предлага на наемниците да тръгнат с него и да освободят робите; той иска и те да се повеселят заедно с войниците. Идеята харесва на всички и те тръгват след Автарит. Само Мато, обхванат от спомени за далечната си родина, остава. Идва Нар-Хавас. От разговора си с него Мато разбира, че Нар-Хавас е син на нумидийския цар и е дошъл на служба в Картаген. Автарит се връща с войниците си и с освободените роби. Той кани освободените да ядат и пият заедно с наемниците. С пленниците е излязъл от затвора и гъркът Спендиус, който веднага се смесва с пируващите. По-рано той е бил на служба при картагенския предводител на войските Хамилкар Барка, но след това изпаднал в немилост, е бил хвърлен в затвора. Сега още с излизането си Спендиус започва да крои планове за отмъщение. Пияни галски войници носят уловените в езерото пред храма на богинята Тани свещени рибки. С това те са осквернили храма. Нар-Хавас се нахвърля срещу войника, който носи рибките, но Автарит го защищава и наемниците продължават своя пир. Идва възпитаницата на храма на Тани Саламбо, за да търси рибките. Тя горчиво упреква наемниците за оскверняването на храма. Всички онемяват пред красивата девойка. Мато изцяло е завладян от нейната красота; той я приветствува и изказва съжаленията си за унищожението на рибките. В знак на примирение и прошка Саламбо му подава чашата си. Влюбеният в нея Нар-Хавас счита това за признание в любов и обзет от дива ревност, пуща стрела срещу Мато. Като вижда, че не го е убил, а само ранил в ръката, Нар-Хавас избягва. Раздразненият Автарит поканва наемниците към бунт; Картаген не само не изплаща заплатите им, но е и подкупил чужденеца Нар-Хавас да убие един от техните военачалници. Всички войници последват Автарит. Мато не тръгва с разбунтуваните наемници. Мислите му са завладени от прекрасната Саламбо. Той страстно, желае да се срещне с нея. Към Мато се доближава гъркът Спендиус и предлага услугите си да му помогне. Отначало Мато отказва, но коварният грък успява да го убеди. Спендиус дори твърди, че ще накара Саламбо сама да дойде при Мато. Нужно е само той да открадне свещеното покривало на богинята Тани. Спендиус иска да тласне Мато към тази отчаяна постъпка не само за да принуди Саламбо да отиде при либиеца, но и защото смята, че в покривалото се крие силата на Картаген и на пълководеца Хамилкар Барка, на когото иска да отмъсти. Обзет от пламенна любов към Саламбо, Мато е готов на всичко, само да може да я види отново.