Хамилкар Барка празнува своята победа над наемниците и пленяването на Мато — похитителя на покривалото. В днешния тържествен ден Хамилкар е решил да омъжи дъщеря си за Нар-Хавас. Народът поздравява Хамилкар. Пред осъдения на смърт Мато Саламбо разкрива любовта си. В знак на своята любов девойката му поднася чашата си. Обаче върховният жрец Шахабарим незабелязано е пуснал в нея отрова. Мато поема чашата от Саламбо и пие, но веднага пада подкосен. Саламбо е потресена от дъното на душата си. Когато баща й обявява нейния годеж с Нар-Хавас, тя грабва чашата и изпива остатъка от питието. До трупа на своя любим пада мъртва и Саламбо.
МУЗИКА
„Саламбо“ е сериозен принос в българското оперно творчество. Това произведение е връхно постижение за композитора от първия период на неговото творчество. Операта е изградена с високо професионално майсторство и с отлично познаване на жанра. „Саламбо“ представлява музикална драма, близка по дух на тези на Рихард Щраус. Музикалният, език е интересен, оригинален и силно въздействуващ. Вокалните партии са изградени в речитативно-декламационен стил, като композиторът се е стремял да изхожда от интонационното движение на речта. За сметка на тази мелодична декламация в певческите партии оркестърът е разгърнат симфонично. В оркестъра на „Саламбо“ е обрисувана цялата драма, изживявана от героите. С голямо умение Веселин Стоянов е успял да предаде душевните преживявания и конфликтите не само у Саламбо и Мато, но и у другите действуващи лица. На редица места обаче композиторът излиза от рамките на декламационността и създава широко развити арии и ансамблови номера със силно емоционална мелодичност. Чуждият сюжет и далечната историческа епоха са наложили да бъдат обрисувани с подходящ музикален език; затова Веселин Стоянов е избягвал битовите интонации. Въпреки това обаче в музиката се чувствува лъхът на родното и отличителните белези на личния почерк на композитора.
Операта започва със завладяваща, пълна с блясък масова сцена, чиято интересна ритмика й придава някаква причудлива, но безспорна красота. След тази сцена на пируващите наемници като контраст прозвучава скръбният хор на пленниците със своя подчертано източен колорит. Действието се развива бързо: след краткия епизод на освободените роби и влизането на пияните войници идва голямата сцена със Саламбо. В нейната ария се разкрива образът на чистата девойка, която без страх упреква пияните войници и необузданите наемници. Това е един от най-важните моменти. Избухналата любов у Мато към Саламбо е обрисувана вярно и правдиво. Динамичността на действието се повишава в следващата сцена между Мато и Спендиус. С вещина е пресъздадена вътрешната борба у либиеца между любовта и коварните внушения на гърка. Побеждава всеизгарящата любов и в нейно име младият военачалник е готов на всичко. Картината завършва с началната масова сцена.
Във втора картина, която започва с наситената с искрени и дълбоки чувства молитва на Саламбо, се разкриват психологическите образи на двамата главни герои. Интересен момент е написаната в източен колорит песен на Таанах. Централното място в тази картина заема наситената с голямо драматично напрежение сцена между Саламбо и Мато: тук либиецът разкрива пламенната си любов, а девойката е измъчвана от страшни колебания. Картината завършва със забележителния хор на жреците.
Третата картина започва с внушителната обредна сцена на жреците, написана много интересно с подчертан източен дух (в партията на мъжкия хор е използувана твърде често увеличената секунда). Следва един от най-хубавите и силни епизоди, обвиненията срещу Хамилкар Барка. Във вокалната партия на пълководеца личи неговата сила, неустрашимост и честност. Кулминацията на картината е моментът на разпръскването на свещената пепел на Молоха и проклятията на Хамилкар.
Четвъртата картина се състои от две големи сцени — първата между Саламбо и Хамилкар, и втората между Саламбо и Шахабарим. Сцената между бащата и дъщерята е наситена с вълнуващи чувства, разкрити ярко и цялостно в музиката. Втората сцена (Саламбо — Шахабарим) обаче носи по-друг характер: за да спаси свещеното покривало, върховният жрец коварно тласка Саламбо към Мато и не държи сметка за последиците. Тук композиторът показва тънък усет към нюансирането на деликатните човешки преживявания.