Музиката на петата картина е с най-голяма завладяваща сила. Дуетът между Мато и Спендиус има значение както за изясняване по-нататъшното развитие на действието, така и за допълване на характеристиката на Мато и на коварния подбудител, кипящ от чувство за мъст. След пристигането на Саламбо музиката придобива силна емоционална приповдигнатост, тук за пръв път се разкрива взаимната любов между Саламбо и Мато. Сцената между двамата е последвана от великолепната симфонична интермедия, изпълнена със страстна развълнуваност. Като силен контраст на интермедията изпъкват долитащите остри и ритмични звуци на барабаните и тромпетите, рисуващи започването на боя (този откъс е изграден върху оригиналната ритмика на встъпителния хор на първа картина).
Шестата картина започва с пищната масова сцена на отпразнуването на победата на Хамилкар над наемниците. Бляскавият смесен хор, в който с остроумна оригиналност е вплетен и милият детски хор, представлява една грандиозна масова сцена. Последвалият обреден танц е широко известен и като самостоятелно симфонично произведение; с пищната си звучност, огнен темперамент, раздвижен ритъм и екзотика той е една от кулминациите в операта. Финалната сцена се развива бързо с контрастна смяна на настроенията. Докато Хамилкар Барка пее ликуващите си възгласи и обявява годежа на дъщеря си, внезапно настъпва краят на драмата. Последният хор възвеличава славата на Картаген.
ХИТЪР ПЕТЪР
Комична опера в три действия
Либрето Веселин Стоянов и Моско Москов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Хитър Петър — баритон
Кера, негова жена — мецосопран
Иглика, тяхна дъщеря — сопран
Радой Разумни, приятел и довереник на Хитър Петър — тенор
Игнат, богат чорбаджия, кмет на селото — бас
Дамян, негов син — тенор
Настрадин Ходжа — бас
Сание — сопран
Халиде — мецосопран жени на Настрадин Ходжа
Фатиме — алт
Бен, слуга на Настрадин Ходжа — тенор
Селянка — мецосопран
Селянин — баритон
Хасан — без пеене
Грънчар — тенор
Кожухар — без пеене
Гребенар — без пеене
Селяни, селянки, моми, тъпанари, свирачи, продавачи, народ.
Действието се развива някога в едно българско село.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Българският национален комичен герой Хитър Петър, за когото са създадени безброй народни приказки, е привлекателен образ за художествено произведение. Много остроумия в народното ни творчество са свързани с него. В значителна част от приказките за Хитър Петър народът сблъсква своя герой с Настрадин Ходжа, турския му събрат. В безбройните стълкновения между двамата Хитър Петър винаги успява да „надхитри“, да „надлъже“ своя турски съперник; с това нашият народ е изтъквал превъзходството на българина пред своя поробител. В такъв аспект са третирани тези два образа и в операта на Веселин Стоянов. По същия начин, макар и като епизодични герои, те са дадени в операта „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев.
След „Саламбо“ Веселин Стоянов започва да търси нов сюжет за опера. Склонността му към хумора и жизнерадостта в живота го насочват да търси такива сюжети и в литературата, и във фолклора. Два ярки комични образа еднакво привличат композитора. Това са Бай Ганьо на Алеко Константинов и Хитър Петър — вечно живият герой от народните приказки. Веселин Стоянов избира и двата; първия той пресъздава в превъзходната си гротескова сюита „Бай Ганьо“ (в която изразните средства на симфоничния оркестър са му достатъчни, за да обрисува свежо, оригинално и правдиво героя на Щастливеца), втория като герой на оперно произведение. Композиторът успява най-напред да осъществи музикалния портрет на Бай Ганьо, а след това се заема с операта си. Във връзка с написването на „Хитър Петър“ Веселин Стоянов споделя: „Обичам здравия хумор и веселието и ги считам необходими за всеки човек. След труд и напрежение хуморът освежава, прави човека по-жизнен и по-устойчив. Ето защо покрай симфоничната поема «Кървава песен», операта «Саламбо», кантатата «Да бъде ден», инструменталните концерти и др. аз съм отдавал голямо творческо внимание и на хумора. Моята първа опера — «Женско царство», е комична; с гротесков характер е и оркестровата сюита «Бай Ганьо». Операта «Хитър Петър» е третото ми произведение от този род.“