Освен огромното си музикално творчество, Стравински е написал и няколко книги: „Хроника на моя живот“, „Музикална поетика“, пет тома в диалози, записани от най-близкия му сътрудник през последните години на живота му — диригента Роберт Крафт (1923). Тези трудове разкриват обилен материал за творческите замисли на композитора, за естетическите му виждания, мнението му за състоянието на съвременната музика и пр.
Игор Стравински е роден на 17 юни 1882 г. в Ораниенбаум, сега град Ломоносов. Средата, в която израства, е благоприятна за насочването му към музиката: бащата е известен певец в Петербургската опера, а майката — пианистка. Учи от малък пиано, а като гимназист изучава и теория на музиката. Сериозните му творчески изяви започват през 1902 г., когато става ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита „Фавнът и овчарката“ и бляскавата оркестрова пиеса „Фойерверк“. През 1908 г. Стравински се запознава със Сергей Дягилев (1872–1929), тогава редактор на списанието „Светът на изкуството“, а по-късно и организатор на „Руските сезони“ в Париж. Оттук творческият път на Стравински в продължение на много години е свързан с Дягилев и неговата трупа „Руски балет“. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета — „Жар-птица“, изнесен през 1910 г., „Петрушка“ (1911) и „Пролетно тайнство“ (1913). Оттук започва световната слава на Игор Стравински. Произведенията му се изпълняват под диригентството на Тосканини, Фуртвенглер, Стоковски, Кусевицки, от по-младите — Ансерме, Мюнш… По време на Първата световна война той живее в Швейцария, след което се завръща отново във Франция. Стравински води много интензивен творчески живот — постоянно пише, концертира по целия свят. Началото на Втората световна война му отнема възможността за творческа работа в Европа и той се преселва в САЩ. Тук макар и в не съвсем млада възраст, пише, дирижира и свири свои произведения, преподава в различни университети и пр. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове — оперите „Славеят“, „Сватба“, „Мавра“, „Едип цар“, „Животът на негодника“ и творби в смесени жанрове — „История на войника“, „Приказка за Лиса, Петлю и Овена“ и др. Освен споменатите три балета той написва още седем, между които „Пулчинела“, „Агон“, „Аполон“, „Игра на карти“, „Целувката на феята“ и др. С голям интерес се ползуват и неговите симфонии: Симфония в до, Симфония в три части, Симфония на палмите, както и много оркестрови пиеси, камерна музика и пр.
Стравински води най-активен творчески живот до дълбока старост. Постепенното влошаване на здравето му не е в състояние да укроти неговия неуморим дух и неугасима страст към творчество. Той пише, дирижира и пътува постоянно. През последните две десетилетия от живота си продължава концертната си дейност с американския диригент Роберт Крафт.
Игор Стравински умира на 6 април 1971 г. в Ню Йорк.
МАВРА
Комична опера в едно действие
Либрето Борис Кохно
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Параша — сопран
Съседката — мецосопран
Майката — алт
Василий, хусар (Готвачката) — тенор
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
През 1921 г. Сергей Дягилев възлага на Стравински да оркестрира липсващите в партитурата номера (съществуващи в клавира) на балета „Спящата красавица“ от Чайковски. Композиторът започва работата си над музиката на Чайковски, когото той смята за един от най-големите музикални творци. Това го навежда на мисълта да напише опера върху руски сюжет. Обсъждайки тази идея с Дягилев, те се спират на сюжета на Пушкиновата поема „Къщичка в Коломна“. Възлагат на младия поет Борис Кохно (тогава седемнайсетгодишен) да напише либретото. Стравински остава много доволен от стиховете на Кохно, написани в духа на Пушкин и през есента на 1921 г. започва работа над тях. По това време той е вече автор на балетите „Жар-птица“, „Петрушка“, „Пролетно тайнство“ и „Пулчинела“, както и на операта „Славеят“, на „Приказка за Лиса“, „История на войника“ и др. През пролетта на 1922 г. завършва операта „Мавра“ и я посвещава на Пушкин, Глинка и Чайковски. Най-напред тя е показана в концертно изпълнение със съпровод на пиано, а после и на сцената на Парижката опера. В „Хроника на моя живот“ композиторът отбелязва: „Първото представление на «Мавра», заедно с «Приказка за Лиса», се състоя на 3 юни 1922 г. в Парижката опера. Уви! Очакваше ме горчиво разочарование: злополучната «Мавра» и бедната «Лиса» попаднаха в такова обкръжение, което бе фатално за тях. Моите две камерни произведения бяха съставна част от един спектакъл на «Руските балети» и бяха насила вмъкнати между пищните балети. «Мавра» беше изпълнена много добросъвестно под ръководството на полския диригент Гжегож Фителберг …“