Фридрих фон Флотов е роден на 27 април 1812 г. в Тойтендорф, близо до Макленбург. Баща му е офицер от пруската армия и желае да направи и сина си офицер. Обаче Флотов проявява силна привързаност към музиката и след дълги семейни спорове той заминава през 1827 г. в Париж и учи музика. Тук става ученик на бележития композитор и педагог Антония Рейха (1770–1836) и бързо показва удивителното си дарование. През 1830 г. по време на Юлската революция Флотов се връща в Макленбург, но скоро отново отива в Париж, където продължава заниманията си. Тук той се сближава с редица големи музиканти — Адолф Адам, Халеви, Майербер и др. Първите си успехи като композитор Флотов завоюва в Париж. През 1839 г. в театър „Ренесанс“ се постави операта му „Корабокрушението на Медуза“, която се радва на успех. След изнасянето от Опера Комик на „Робинята от Камоенс“ през 1843 г. Флотов вече си спечелва име на значителен композитор. Една година по-късно в Хамбург се играе едно от най-ценните му музикално-сценични произведения — „Алесандро Страдела“. Истинска слава му донася операта „Марта“, изнесена във Виена през 1847 г.
През 1856 г. Флотов става придворен интендант на оперния театър в Шверин, но след няколко години напуска службата си и живее последователно в Париж и Виена. Той създава още цяла поредица нови опери и прави преработки на някои от първите си произведения.
Флотов умира на 24 януари 1883 г. в Дармщад.
МАРТА
Романтично-комична опера в четири действия (шест картини)
Либрето Вилхелм Фридрих
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Леди Хариет Дюрам, придворна на кралицата — сопран
Нянси, нейна приятелка — мецесопран
Лорд Тристан Майкълфорд, неин братовчед — бас
Лионел — тенор
Плумкет, богат земеделец — бас
Съдията на Ричмонд — бас
Първа прислужничка — сопран
Втора прислужничка — мецосопран
Трета прислужничка — алт
Първи прислужник — тенор
Втори прислужник — баритон
Трети прислужник — бас
Съдебен писар — без пеене
Селяни, прислужници, прислужнички, ловци от свитата на кралицата, пажове, стражи, народ.
Действието става във и около Ричмонд — Англия, в началото на XVIII в., по времето на кралица Ана.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След големия успех на „Алесандро Страдела“ през 1844 г. в Хамбург операта се поставя в редица европейски театри. Във Виена тази творба на Флотов се посреща много топло от публиката и дирекцията на Кертнертортеатър възлага на композитора да напише една опера специално за този театър. Флотов приема предложението и се обръща към либретиста Вилхелм Фридрих, с когото създават „Алесандро Страдела“, за написване на текста. Композиторът сам предлага сюжета на „Марта“. Вилхелм Фридрих е псевдоним на придворния поет Фридрих Вилхелм Ризе (1805–1879). Либретистът поема задължението за текста, Сюжетът на „Марта“ не е оригинален. Това е съдържанието на един старинен френски балет, което многократно е използувано за най-различни сценични произведения — опери, балети, зингшпили, водевили и т.н. Дори сам Флотов съвместно с композиторите Фридрих Бургмюлер и Едуард Делдевез написва балет със същия сюжет, поставен с голям успех в парижката Гранд опера срез 1844 г. под името „Леди Хариет“, или „Прислужничката от Гринвич“.
Флотов започва да пише музиката през 1845 г., но съвместната работа с Фридрих върви мъчно, тъй като либретистът не е склонен към поправки. Мъчнотиите идват и от факта, че на същия сюжет са се играли с доста голям успех оперите на Дитерсдорф, Балфе и др. В либретото е поставена проблемата за невъзможността за сключване брак между хора от различни класи и с различно обществено положение. За жалост намерено е най-лекото разрешение в края на краищата се оказва, че момъкът не е от по-нисък произход, а също така е аристократ. Това, разбира се, принизява общественото значение на творбата.