Операта „Рицарят“ е написана за камерен състав — малък оркестър и солисти-певци без хор и балет, като на оркестъра е дадена сравнително най-широка роля, с най-много самостоятелни епизоди. Композиторът е създал малка галерия от интересни музикални образи. Най-въздействени са музикалните портрети на Слав и Златина. С много находчивост е обрисувана и своенравната и разглезена болярска дъщеря. В нейната капричиозна партия една тема играе важна роля в цялата музикална драматургия на операта. Тя се появява в сцената на „трите въпроса“. Тази сцена се възприема като весела пародия на сцената на трите въпроса от „Турандот“. Образът на Слав представлява своеобразен Фигаро. Неговата музикална характеристика непрекъснато се обогатява и в последната картина Слав се превръща в централна фигура на операта. От другите образи правят впечатление болярина Николица с двете му интересни арии, Ханджията, Кир Спиридоне — много забавен и колоритен. Сравнително по-бледи остават малко наивният лиричен герой Добромир и болярката.
В музиката се чувствува българският „аромат“, но тя е твърде далече от битовостта на „Имало едно време“ и „Луд гидия“ и има по-неутрален характер. Това се дължи на изискванията на сюжета, на извънредно голямото разнообразие на отделните ситуации, както и на многобройните музикални „вицове“.
ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
Опера-приказка в пет картини
Либрето Иван Генов
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Голобрадко — тенор
Мустакатко — баритон
Брадатко, братя — бас
Майката — сопран
Калинка-Малинка — сопран
Педя човек-лакът брада, баща на Калинка-Малинка — тенор
Меча кръв, главатар на разбойниците — бас
Ламята — бас
Врачката — мецосопран
Старец с бъкличка — тенор
Двойник на Мустакатко — баритон
Костенурката — мецосопран
Палечко — сопран
Малечко, джуджета — сопран
Първо орле — сопран
Второ орле — сопран
Бялата врана — говорна роля
Черната врана, разбойници — говорна роля
Вили и самовили. Разбойници. Девойки и младежи.
Действието се развива в приказно време.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
През 1971 г. Парашкев Хаджиев завършва две нови музикално-сценични произведения: мюзикълът „Службогонци“ по едноименната комедия на Иван Вазов и детската приказка опера „Златната ябълка“. Парашкев Хаджиев през целия си творчески път е отделял голямо внимание на произведенията, предназначени за деца. Написал е стотици творби за най-малките, оперетки, радиооперетки, музика към детски филми, огромен брой песни и инструментални пиеси и др. Плод на тази любов към детската тематика е и операта му „Златната ябълка“. Това е третата опера на Хаджиев, написана върху либрето от Иван Генов. Либретистът е взел за основа на оперния текст една от най-хубавите детски приказки — за тримата братя и златната ябълка, но е използувал и мотиви от други народни приказки, като Педя човек — лакът брада, Палечко и др. Генов е успял да създаде един добър баланс между реалистичните и фантастичните елементи и да подчертае основната цел за вечната борба между доброто и злото. Сам Парашкев Хаджиев разказва как е създадена операта „Златната ябълка“. „Нейната история започва от един разговор с Константин Шопов — младият ръководител на прочутия фолклорен ансамбъл в Плевен. Той подхвърли, че много му се иска децата да бъдат заангажирани с нещо по-голямо. Спрях се на приказката за тримата братя и златната ябълка. Но още когато с поета Иван Генов работихме върху либретото, стана ясно, че ограничените възможности на нешколуваното пеене и народните инструменти няма да отговарят на моя замисъл. И се роди произведение за оперен театър.“
Премиерата на „Златната ябълка“ е на 28 януари 1972 г. в Софийската народна опера с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.
СЪДЪРЖАНИЕ
Майката на тримата братя Брадатко, Мустакатко и Голобрадко е тежко болна. Врачката казва, че тя може да бъде излекувана, само ако й донесат златната ябълка, която расте в Тилилейската гора. Там тя се пази от триглавата ламя. Голобрадко успява да убеди братята си да тръгнат за златната ябълка.