Борис-Михаил се моли в манастира. При него довеждат Ермиара. Тя напада с остри думи Борис и иска да знае за съдбата на Владимир. Ермиара с ярост му казва, че не сина му е виновен, а тя самата и добавя, че цял живот мислила за отмъщение, защото помни как Борис е избил целия й род. Борис й казва само, че мъжът й е жив и утре ще се разбере каква ще е съдбата му. По време на разговора между двамата е влязъл незабелязано Симеон. След извеждането на Ермиара той обвинява баща си, че не се решава да убие сина си, а когато е избивал болярските родове, дори ръката му не трепнала. Развълнуван, Борис-Михаил изпъжда Симеон. Стражи въвеждат окования Владимир-Расате. Борис пита сина си дали е разбрал вината си, но Владимир отговаря гордо: „В окови съм, но пак съм хан“. Тогава Борис му казва, че е свободен и отваря вратата. Отвън долитат викове. Борис допълва: че ако народът го приеме, той ще стане княз. Виковете се засилват. Чува се „Долу Владимир! Да живее Симеон!“. Тогава Владимир отправя обвинение към баща си, че е погазил завета на дедите. Борис се овладява и казва: „Изслушах те, сега и ти изслушай своята присъда: затуй, че ти не можа да видиш светлината, ти ще останеш във вечна тъмнина“. Палачът извежда Владимир.
Пред катедралата в Преслав. Народ, монаси, военни приветствуват шествието на болярите и духовенството, начело на което са Борис-Михаил и Симеон. Борис-Михаил се обръща към народа и съобщава, че по решение на всебългарския събор се отхвърля гръцкото писмо и се заменя със славянската писменост. Народът възторжено приветствува радостната вест. Борис-Михаил провъзгласява свалянето на Владимир от престола и възкачването на Симеон. В този миг от народа се измъква Ермиара и с нож в ръката се спуска към Симеон. Из редиците на монахините изтичва Севина и с гърдите си запазва Симеон. Ножът на Ермиара се забива в нейните гърди. Монасите изнасят мъртвата Севина. Започва коронацията на Симеон …
МУЗИКА
Със създаването на операта „Лето 893-то“ Парашкев Хаджиев бележи нов връх в своето творчество. Да се напише оперна музика със сюжет, който може да бъде почувствуван изцяло само от българин, представлява изключително трудна задача. Историческите събития, залегнали в основата на сюжета, вълнуват дълбоко всеки българин. Макар че личните преживявания имат трагичен характер, операта всъщност има щастлив край — коронацията на Симеон. И всичко това е почувствувано и пресъздадено така точно, така убедително от композитора, което може да бъде направено само от творец със забележителен талант, огромно въображение и съвършен професионализъм.
Музиката на операта „Лето 893-то“ се отличава с дълбочина на чувствата, драматично напрежение, тънък психологизъм и българки дух. В това отношение тя може да се равнява по художествена стойност с друго едно върхово творческо постижение на композитора — операта „Майстори“. В „Лето 893-то“ образите на главните действуващи лица се открояват с ярки музикални характеристики. Особено, богато нюансиран е музикалният портрет на главния герой — Симеон. Той е представен едновременно като благороден и суров, нежен и безпощаден, който е в състояние да надмогне всичко лично за идеята, на която служи. И всичко е изразено съвършено ясно в музиката, особено в момента, като изпращането на Севина в манастир в края на шеста картина, смелостта да припомни на баща си жестокостта му в миналото, надживяването смъртта на Севина след саможертвата й и пр. Също така много релефен издържан в единни тонове е образът на Владимир-Расате: ограничен, жесток с неовладени страсти, но смел. С дълбока проникновеност е изграден и музикалният образ на Борис-Михаил; неговите силни чувства се долавят ясно под привидното спокойствие. Композиторът е майстор в изграждането на женските музикални образи. Двете героини са напълно контрастни една на друга: Севина, нежна, наивна, доверчива и влюбена до саможертва и Ермиара — коварна, движена от желанието за мъст във всички свои постъпки, но безпределно любяща съпруга.
Твърде трудно е да се изброят всички забележителни епизоди в музиката на операта „Лето 893-то“. Наситена с много енергия е арията на Симеон от първа картина, когато той разкрива на баща си положението, създадено в страната от постъпките на княза. Чудесна е цялата картина на езическото капище с ритуалния хор на жреците, с танците на девойките и зловещото предсказание на главния жрец Токту. Много силна е и сцената на заканата на Ермиара за отмъщение. Ярко контрастираща на всичко останало е началото на трета картина със своята чистота и идиличност — встъплението и песента на девойките и Севина. Краят на трета картина допълва характеристиката на Симеон и Севина — сцената между двамата влюбени. Една от най-интересните картини е пирът в двореца на Владимир. На фона на интересния танц на робините и робите и чудесния мъжки хор в ритъм на ръченица с голямо майсторство и дълбоко чувство е нахвърляна сцената между Владимир и Севина — драматична, завладяваща. Оттук нататък драматичното напрежение нараства непрекъснато до силно въздействуващи кулминации във всяка картина: сцената между Симеон и Севина в килията на Симеон след прекараната нощ с Владимир; двубоят в следващата картина; сцената между Борис и Ермиара и присъдата; последната картина, състояща се от два дяла: тържеството по случай въвеждането на българския език и провъзгласяването на Симеон за княз с драматичния си завършек — убийството на Севина и финалния апотеоз — коронацията на новия княз.