МАРИЯ-ДЕСИСЛАВА
Опера в две части (седем картини)
Либрето Камен Зидаров
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Иван Шишман III, български цар — баритон
Мария-Десислава, негова сестра — сопран
Иван Срацимир, брат на Иван Шишман от първата жена на Иван Александър, видински цар — баритон
Теодора Сара, майка на Шишман и Мария-Десислава — мецосопран
Царицата, съпруга на Иван Шишман — сопран
Мирослав, войвода, доверен човек на Иван Шишман — тенор
Василиса, приятелка на Мария-Десислава — сопран
Мурад I, турски султан — бас
Ахмед паша, посланик на Мурад I при Шишман — бас
Патриарх Евтимий — бас
Раксии, болярин — бас
Филип, болярин — бас
Първи болярин — баритон
Втори болярин — баритон
Трети болярин — тенор
Четвърти болярин — бас
Боляри, пратеници на Мурад I, страшници, пленници, слуги и др.
Действието се развива през последните десетилетия на XIV век в Търновград, на границата на Търновското и Видинското царство и в двореца на Мурад I.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След драматичната опера „Лето 893-то“ Парашкев Хаджиев написва две музикално-сценични произведения, но рязко отличаващи се от операта. Това са мюзикълът „Сирано дьо Бержерак“ по едноименната пиеса на Едмон Ростан и приказно-сатиричната опера „Цар Мидас има магарешки уши“. Като се проследи цялото творчество на Парашкев Хаджиев в областта на музикалния театър, се забелязва редуване на контрастни по характер произведения. Така например след музикалната драма „Юлска нощ“ следва комичната опера „Милионерът“. После идва отново драма — „Майстори“, а след нея: комичната опера „Рицарят“, забавната приказна опера за деца „Златната ябълка“ и мюзикълът „Службогонци“. Така че втората опера от цикъла от три исторически — „Мария-Десислава“ е предшествувана от различни по натюрел творби и така ще продължи: след „Мария-Десислава“ ще дойде мюзикълът „Шумла-полка“ и тогава ще се роди „Йоанис-рекс или кучето Йоан“.
Десетата си опера композиторът създава по либретото, написано върху сюжета на драмата „Иван Шишман“ от Камен Зидаров. Драмата на Камен Зидаров е едно от българските драматични произведения, които са се задържали много дълго по театралните сцени и са издържали огромен брой спектакли. Изтъкнатият поет и драматург Камен Зидаров сам преработва драмата си в либрето за опера. Камен Зидаров разкрива това, което го е вълнувало при създаването на драмата в стихове:
„Животът и борбите на цар Иван Шишман III c поробителите турци, неговите ловки дипломатически ходове, войнственият му дух, пожертвуването на сестра му Десислава, която дава за жена на Мурад I c единственото желание да спаси народа от робство — всичко това е отразено в един прекрасен епос, в чудни народни песни, които съм слушал още като юноша от майка си по жътва. Тия песни са вълнували сърцето ми и палили въображението ми, аз съм ги пял и декламирал и най-накрая дойде време да претворя тая героична симфония в драма. Изключителният успех, който тя постигна и голямата любов, с която бе посрещната от зрителите, доказва красноречиво, че в нея с пълна сила звучи любовта към родината …“