В двореца на Мурад след няколко години. Турците са загубили битката със сърбите при Плочник. Мурад идва при жена си Мария-Десислава и й казва, че в това сражение на страната на сърбите са участвували и българи. Това значи, че Иван Шишман, нейният брат, е нарушил договора с турците. Мария се опитва да успокои разгневения султан. Мурад заповядва да доведат една група пленници, заловени в битката при Плочник. Това действително са българи, които познават бившата княгиня. След това довеждат Мирослав, също пленен от турците. Мария изумена вижда своя любим и веднага решава с хитрост да спаси живота му. Тя казва, че това е враг на Иван Шишман, който царят търси, за да екзекутира и моли Мурад да го изпрати на българския цар. След като султанът излиза, двамата влюбени се хвърлят в прегръдките си. Мария-Десислава е щастлива, че е успяла да заблуди Мурад. Тя моли Мирослав като отиде в Търновград да предупреди царя, че Мурад готви ново нападение над България. Неочаквано Мурад, който е подслушал разговора им, влиза отново и заповядва: Мирослав да бъде убит, а Десислава да не се среща вече с българи…
МУЗИКА
Музиката на операта „Мария-Десислава“ е нова крачка напред в творчеството на Парашкев Хаджиев. Композиторът подбира такива изразни средства, каквито са необходими за вярното и точно музикално пресъздаване на сюжета. Трябва обаче веднага да се подчертае, че изразните му средства с всяка нова творба се обогатяват. Както в „Лето 893-то“, така и тук в „Мария-Десислава“, Хаджиев чувствува силно разграничаването на двете основни сфери на музикално превъплъщение — външните или събитийните и вътрешните или психологичните, като на много места двете се напластяват една върху друга. В операта „Мария-Десислава“ композиторът е вложил всичко най-ценно от дългогодишния си творчески опит, като нов процес на усъвършенствуване на реалистичното си художествено майсторство.
Да се пише опера върху широко известното драматично произведение, какъвто е случаят с драмата „Иван Шишман“ от Камен Зидаров, е сложна задача. В съзнанието на публиката са се напластили образи и ситуации, а в операта, чрез музиката съдържанието се възприема по съвършено различен начин. Разбира се, голямо значение има как са променени акцентите, няма ли друг нюанс основната идея и пр. Тук в операта главното действуващо лице вече не е Иван Шишман, а Мария-Десислава.
Главната идея на музикалното превъплъщение в тази патриотично-драматична опера не е трагедията на българския народ, предизвикана от турското нашествие, не е и упрекът към виновниците за разединяването на България, а вярата в бъдещето й и саможертвата пред олтаря на родината. Музиката се лее като единен поток от емоционално напрежение, със здраво и логично драматургично развитие. Певческите партии са написани великолепно и главно чрез тях се разкрива душевното състояние на героите. Редуват се контрастно-динамични ситуации, сменят се активно музикалните планове на операта, възложена е голяма роля на оркестровите епизоди, в които личи симфонично изграждане.
Тихон ХРЕННИКОВ
1913
Тихон Хренников е именит съвременен съветски композитор. Той е създал голям брой произведения от всички области на музиката: симфонии, оперите „В бурята“, „Фрол Скобеев“ и „Майка“, балети, оперети, инструментални концерти, оркестрови пиеси, филмова музика, сценична музика, музика за деца, песни — хорови, солови, масови, детски, естрадни и др. Творбите на Хренников се отличават със своята бодрост, оптимизъм, жизнерадост, сърдечност и искреност. Неговите произведения са съвременни както по идейността си и своята целенасоченост, така и по изразните си средства. Бележитият съветски композитор Юрий Шапорин прави следната характеристика на Хренников: „На перото ми се натрапва неволно думата, която определя главната черта на композитора, ползуващ се с такава любов сред народа. Това е думата щедрост! Щедростта на таланта, на човешкото и художническото обаяние.“ И добавя, че с появата на Тихон Хренников в съветската музика, изведнъж в нея нещо закипя, зазвъня нещо ново, живо, твърде съвременно и в същото време твърде руско.
Хренников е роден на 10 юни 1913 г. в старинния руски град Елец, бивша Орловска губерния. Произхожда от семейство, в което музиката е била любимо занимание на всички. Момчето започва да учи пиано на деветгодишна възраст и показва голямото си дарование. През 1929 г. Хренников постъпва в музикалния техникум „Гнесина“, а след това в Московската консерватория. През 1936 г. той завършва с отличие консерваторията и името му бива вписано в почетната дъска на това реномирано учебно заведение. В консерваторията той учи пиано при проф. Г. Г. Нейгауз, а композиция — при В. Шебалин. Още като студент Хренников създава своите първи зрели творби, като Концерт за пиано и оркестър (1933), Първа симфония (1935), изпълнена под диригентството на Жорж Себастиян, сценичната музика към пиесата „Мик“ (1934), инструментални пиеси, песни и др. В годината на завършването на консерваторията (1936) младият композитор написва едно от най-популярните си и най-често изпълнявани произведения — музиката към комедията „Много шум за нищо“ от Шекспир. По това време вече той си е спечелил име на известен и талантлив музикален творец.