Именитият театрален деец Немирович-Данченко, който познава Хренников като автор на музиката към много пиеси, му предлага да напише опера. Окуражен от тази препоръка, през 1939 г. младият композитор завършва първата си опера — „В бурята“. Успехът на това произведение по естествен начин определя място на Тихон Хренников сред челната редица съветски композитори.
През време на войната Хренников отдава силите си в служба на отечеството. Той пише много патриотични песни, като „Всичко за родината“, „Марш на артилеристите“, които се запяват в цялата страна. По това време той успява да завърши и Втората си симфония (1942). През 1945 г. композиторът влиза в Берлин заедно с частите на Съветската армия. В следвоенните години той написва много произведения от различни жанрове и особено в популярните. От тези години са и изпълняваните и до днес песни от филмите „Свинарка и пастир“, „В шест часа след войната“, „Влакът отива на изток“ и др.
През 1950 г. в Москва се изнася комичната опера на Хренников „Фрол Скобеев“, по-късно поставена в нова редакция под наименованието „Безродният зет“. По случай 40-годишнината от Октомврийската революция в много съветски театри се представя третата опера на композитора — „Майка“ по Максим Горки, която както и „В бурята“, се играе и у нас от Русенската народна опера. През следващите години творческият каталог на Хренников се обогатява и разнообразява постоянно. Той пише инструментални концерти за цигулка, два за пиано, за виолончело, камерни произведения, двете оперети „Сто дявола и едно момиче“ и „Бяла нощ“ (играна в София) и много др. В последно време Хренников написа и два балета: „С любов за любов“ (игран в София) и „Хусарска балада“, детската опера „Момчето-великан“ и детският балет „Нашият двор“ и др.
Тихон Хренников е виден съветски обществен деец. Той оглавява Съюза на съветските композитори от десетилетия насам, депутат е на Върховния съвет на СССР, член е на ЦК на КПСС, носител е на най-високи отличия, като „герой на социалистическия труд“, „народен артист на СССР“ и мн. други.
В БУРЯТА
Опера в четири действия (шест картини)
Либрето А. М. Файко и Я. Е. Варта
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
В. И. Ленин — без пеене
Фрол Баев — бас
Наталия, негова дъщеря — сопран
Андрей — тенор
Аксиния — мецосопран
Льонка — тенор
Листрат, синове на Аксиния — баритон
Сторожев — бас
Антонов — тенор
Косова — мецосопран
Афонка — бас
Карас — тенор
Федюша — баритон
Чирикин — бас
Първа девойка — сопран
Втора девойка — мецосопран
Гърбав мужик — тенор
Първи селянин — бас
Втори селянин — баритон
Военен — баритон
Секретар на Ленин — бас
Селяни, селянки, младежи, девойки, партизани, антоновци.
Действието става в Тамбовския край и Москва през 1920–1921 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
През 1936 г. Хренников завършва с отличие Московската консерватория. Благодарение на музикалното си сътрудничество в някои от драматичните театри младият 23-годишен композитор е известен и ценен от ръководителите на театрите. Видният театрален деец В. И. Немирович-Данченко (1858–1943) предлага на Хренников да напише една опера, която да бъде поставена в Музикалния театър. Младият композитор е много поласкан и ентусиазиран от голямото доверие, което му се оказва, и започва да търси сюжет. Отначало той се спира на широкоизвестния роман на Федеев „Разгром“, но след това се увлича по романа „Самота“ (1935) от Н. Е. Вирга (1906). Авторът на романа сам го е драматизирал и пиесата под името „Земя“ се е играла с голям успех в съветските драматични театри. Либретото е написано от съветския драматург А. М. Файко (1893) в сътрудничество с Ник Вирта. В написването на либретото взима участие и Немирович-Данченко.