Носителите на лиричната линия в операта — Наташа и Льонка, са обрисувани цялостно и у тях личат чертите на здраво свързаните с действителността хора. Образът на Льонка също търпи голямо развитие. От весел пройдоха и неориентиран човек той придобива черти на борец. Но лекомислието си Льонка запазва, поради което пострадва. Трябва да се отбележи епизодът от втора картина (с Листрат и Сторожев), от четвърта картина — среща с Наташа, както и от последната картина. Тук силно въздействуваща е безгрижната му песен, която по художествени качества се равнява и с приспивната песен от четвърта картина. Наташа е може би най-богатият откъм душевни преживявания образ; мечтателност, страдание, отчаяние, гняв, решителност — това са различни ярки нюанси в нейния сложен душевен мир. Тя притежава високи морални качества, които сполучливо се разкриват в нейната вокална партия. Прави силно впечатление арията й от четвърта картина „Сама, самичка“.
Централно място в операта „В бурята“ заемат масовите сцени, изградени в духа на руската народна и съветската революционна песен. Големият брой масови сцени е накарал композитора да нарече операта си народна музикална драма.
Пьотр Илич ЧАЙКОВСКИ
1840–1893
Чайковски е гениален руски композитор, един от най-значителните музикални творци от втората половина на XIX в. Неговият всеобхватен талант, удивителна работоспособност, неизтощимо богата фантазия и огромна култура са му дали възможност да създаде изключителни по своята художествена стойност произведения във всички области на музиката. Оперите, симфониите, трите балета, симфоничните пиеси, камерните творби и художествените песни на композитора не само обогатяват и довеждат до нов етап развитието на руската класика, но и заемат челно място в съкровищницата на световната музикална култура. Музиката на Чайковски е дълбоко руско национално изкуство, наситено с искрени човешки чувства за щастие и стремеж към светлина. Националната определеност, самобитният музикален език, изключителният професионализъм, високата идейност на музиката на Чайковски са й осигурили любовта на слушателите от целия свят.
Пьотр Чайковски е роден на 7 май 1840 г. в уралското градче Воткинск. Независимо че от малък проявява музикалното си дарование, родителите му го изпращат да учи право в Петербург. След като завършва юридическите си науки, Чайковски се отказва от професията си и се записва в Петербугската консерватория, където учи при видния руски композитор и пианист Антон Рубинщайн. Първите си творчески опити Чайковски прави в областта на клавирната пиеса, песента и малките камерни форми. След завършването на консерваторията той се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Николай Рубинщайн за преподавател. Тук композиторът се отдава на творческа работа. Той пише различни произведения — оркестрови, камерни, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония „Зимни мечти“. Скоро Чайковски изоставя педагогическата дейност и се отдава изцяло на творчество. През 1868 г. завършва първата си опера „Войвода“, а следващата — втората е „Ундина“.
През седемдесетте години композиторът създава извънредно много произведения, между които някои от своите първи шедьоври. Това са увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“, първият концерт за пиано и оркестър (1874), операта „Ковачът Вакула“, която по-късно ще преработи като „Черевички“, както и първият му балет „Лебедово езеро“ (1876). Годините 1877 и 1878 ще се ознаменуват с появата на две от най-значителните и най-много изпълнявани негови произведения — Симфония №4 и операта „Евгений Онегин“. Оттук започва световната слава на Пьотр Чайковски. Той прави големи концертни обиколки в целия свят. Неговите произведения звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните десет години от живота на композитора са свързани с най-високите достижения в творческата му дейност: появяват се Пета и Шеста симфонии, оперите „Мазепа“, „Дама пика“ и „Йоланта“, балетите „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ и мн. др.