Чайковски умира на 6 ноември 1893 г. в Петербург.
ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН
Лирични сцени в три действия (седем картини)
Либрето Пьотр Чайковски и Константин Шиловски
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Ларина, помещица — мецосопран
Олга — сопран
Татяна, нейни дъщери — мецосопран
Филипевна, бавачка — алт
Евгений Онегин — баритон
Ленски — тенор
Княз Гремин — бас
Ротни — бас
Зарецки — бас
Трике, французин — тенор
Селяни, селянки, гости на бала, помещици, дами, офицери.
Действието се развива в Петербург и на село през 20-те години на миналия век.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Времето от май 1877 до януари 1878 г. за Чайковски е изпълнено с огромно напрежение. Тогава той завършва две от най-значителните си произведения — Симфония №4 и операта „Евгений Онегин“. На 7 януари 1878 г. Чайковски пише на брат си Анатолий: „… Вчера и днес седях без да стана, и днес завърших своята мила симфония.“ Един месец по-късно, на 13 февруари той му съобщава: „… Днес завърших операта си и я изпратих.“ Същия ден той пише до Надежда фон Мек „Днес изпитвам голяма наслада от съзнанието, че завърших две големи произведения, с които отидох значително по-напред…“
Идеята за създаването на операта „Евгений Онегин“ дава певицата Лизавета Лавровска. В писмо до брат си Модест от 18 май 1877 г. Чайковски пише: „Миналата седмица бях у Лавровска. Водеше се разговор за сюжети на опери. Лизавета Андреевна изведнъж каза: «А бихте ли взели „Евгений Онегин“?» Тази мисъл ми се стори дива и аз нищо не отвърнах. След това се замислих и ми се стори, че идеята е възможна, увлякох се от нея и се реших. Прекарах безсънна нощ, резултатът от която беше един сценарий на чудесна опера по текст на Пушкин…“ Чайковски възлага написването на либретото на Константин Шиловски, но и сам работи над него. В края на краищата от работата на Шиловски остават само стиховете на куплетите на Трике, а всичко останало композиторът написва сам. Премиерата на „Евгений Онегин“ е на 29 март 1879 г. Операта се изпълнява от студентите на Московската консерватория под диригентството на Николай Рубинщайн. Наскоро след това се поставя и в Болшой театър.
Първото представление на „Евгений Онегин“ в България е изнесено от Оперната дружба през 1919 г. с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Христо Попов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Вдовицата Ларина живее самотно в своето имение на село с двете си дъщери — Татяна и Олга. По случай завършването на жътвата селяните от имението донасят на господарката си един сноп и пеят песни. Годеникът на Олга, младият поет Ленски, идва на гости и води своя приятел Евгений Онегин, който ужасно скучае тук на село. Мечтателната Татяна от пръв поглед се влюбва в Онегин.
Татяна напълно е завладяна от чувствата си към Онегин. Те не й дават покой и девойката решава да напише писмо до своя избраник. В него тя му признава любовта си и го моли за среща.
Татяна с трепет и вълнение очаква в градината Онегин. Той идва и учтиво, но студено казва на девойката, че не може да отговори на нейните чувства. Отказът на Онегин дълбоко разстройва Татяна.
По случай именния ден на Татяна в имението на Ларина са дошли много гости. Французинът мосю Трике, обкръжен от гостите, пее куплети, посветени на Татяна. Ленски е довел отново Онегин, който и тук изпитва скука. За да се развлече и подразни Ленски, Онегин започва да ухажва лекомислената Олга. Влюбеният Ленски е възмутен от държанието на своя приятел и от суетността на годеницата си. Той невъздържано отправя обвинения и обиди към Онегин. Избухва свада. Изпадналият в отчаяние Ленски хвърля ръкавицата си на Онегин. Напразно присъствуващите се стремят да помирят приятелите. Те ще се дуелират на другия ден.
В ранното утро Ленски със секундантите си е пристигнал на мястото на дуела, но неговите мисли са отправени към Олга. Онегин пристига със закъснение и за секундант води своя камердинер. И двамата бивши приятели разбират цялото безсмислие на този дуел, но фалшивото им чувство за достойнство не им позволява да се сдобрят. Секундантът Зарецки дава знак, отеква изстрел и Ленски пада убит.