Сурин — бас
Чаплицки — тенор
Нарумов — бас
Разпределител — тенор
Графинята — мецосопран
Лиза — сопран
Полина — алт
Гувернантка — мецосопран
Маша — сопран
В интермедията:
Прилепа — сопран
Миловзор (Полина) — алт
Златогор (Граф Томски) — баритон
Народ, гости, бавачки, деца, картоиграчи и др.
Действието се развива в Петербург в края на XVIII в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Както е известно, Чайковски винаги е водил обширна и подробна кореспонденция, в която дава много данни за своята творческа работа. В едно писмо до меценатката си фон Мек от 26 декември 1889 г. композиторът дава твърде обилни сведения за написването на „Дама пика“: „Избрах за сюжет на новата си опера «Дама пика» от Пушкин. Това стана така. Преди три години брат ми Модест написа либрето върху «Дама пика» по молба на някой си Кленовски, но той се отказал да напише музиката. Директорът на театрите Всеволожски предложи аз да напиша операта и то още за следващия сезон. Той ми каза това свое желание, и тъй като то съвпадаше с моето решение да избягам за известно време от Русия и да се заема с писане, аз се съгласих…“ А в писмото си от 7 февруари 1890 г. до Юлия Шпажинска, жена на писателя Шпажински, който е автор на либретото на операта „Чародейка“, композиторът отбелязва: „… Либретото бе написано не от друг, а от брат ми Модест. Аз го прочетох и то ми хареса. Един прекрасен ден реших да оставя всичко, т.е. и Петербург, и Москва, и много други градове в Германия, Белгия и Франция, където имах покани за концерти, и да замина някъде в чужбина… И ето сега живея във Флоренция, имам твърде удобно и осигурено от нашествието на познати убежище, в което преди осем дни започнах своята работа. Работя с най-голямо желание и със съзнанието, че все още не съм се изчерпал и че операта ще стане хубава…“
Чайковски работи бързо и напрегнато върху „Дама пика“ и я завършва за 44 дни — от 1 февруари до 15 март 1890 г. Оркестрацията завършва на 20 юни с. г. Първото изпълнение на операта е на 19 декември 1890 г. в Петербург.
Премиерата на „Дама пика“ в България е изнесена през 1926 г. в София. Диригент е бил Юрий Померанцев, а режисьор — И. Осипов.
СЪДЪРЖАНИЕ
Лятната градина е пълна с разхождащи се. Тук са Сурин и Чекалински, които говорят с безпокойство за приятеля си Герман. Напоследък той е станал много мрачен. По цели нощи прекарва в игралния дом, но сам не играе. Към тях се приближава Герман, придружен от граф Томски. Младият офицер разказва на Томски, че е влюбен безумно в една непозната, но тъй като девойката е богата, той не може да се надява на взаимност. Идва Елецки и с радост съобщава на приятелите си, че ще се жени. В този момент минава Лиза, придружена от Графинята. Герман е обхванат от отчаяние: неговата прекрасна непозната любима се оказва годеница на Елецки. Мрачният вид на Герман вдъхва страх у Лиза и тя помолва Елецки да я отведе. Томски разказва една любопитна случка от младостта на Графинята. Тя била най-красивата жена в Париж, която наричали Московската Венера. Веднъж красавицата проиграла на комар цялото си състояние, но успяла да узнае от влюбения в нея магьосник Граф Сен-Жермен тайната на трите карти и чрез нея си възвърнала загубеното. Сурин и Чекалински на шега предлагат на Герман да принуди Графинята да му открие тайната на трите карти. Обхванат от страстната си любов към Лиза, Герман решава на всяка цена да спечели любовта й.
Лиза е измъчвана от тежки мисли. Тя не се радва на предстоящата си сватба с граф Елецки. Девойката е влюбена в мрачния офицер, но същевременно се страхува от него. Внезапно през балкона се вмъква Герман, който й разкрива пламенната си любов. Той й доверява, че е решил да умре, защото не може да живее без нея. От Лиза младежът разбира, че любовта му е споделена. Влиза Графинята и Герман едва успява да се скрие. Сега младият офицер се сеща за тайната на трите карти и решава да я научи. На маскения бал в дома на петербургски дворянин, Сурин разказва на приятелите си, че Герман е повярвал в легендата за трите карти. На бала са Лиза с Елецки, който е озадачен от безразличието на годеницата си. Идва Герман и намира оставената му от Лиза бележка, с която го моли да я почака след представлението. Сурин и Чекалински продължават шегата си с Герман и му говорят за тайната на Графинята. Започва представлението, което забавлява гостите. Без да бъде забелязана, Лиза успява да даде на своя любим ключа от стаята си и му определя среща през следващата вечер. Герман вижда Графинята и отново е обзет от мисълта за тайната на трите карти. Ако той успее да я научи, богатството, което ще спечели, ще му даде възможност да се ожени за Лиза.