Доменико ЧИМАРОЗА
1749–1801
Чимароза е именит италиански композитор от втората половина на XVIII в., създал забележителни произведения в областта на комичната опера. Той е извънредно плодовит творец. Написал е над осемдесет опери, от които 75 комични. Комичните опери на Чимароза са образец на най-характерните и най-добрите черти на италианската опера-буфо от втората половина на XVIII в. С творчеството си композиторът издига този жанр на италианската опера на нов, по-висок етап на развитие.
Доменико Чимароза е роден на 17 декември 1749 г. в Аверса край Неапол. Музикалното си образование получава в Неаполитанската консерватория. Там учи композиция при Николо Пичини, който го насочва към оперно творчество. Чимароза си спечелва име на талантлив композитор след поставянето на неговата опера „Чудноватостите на графа“, написана през 1772 г. През следващите 15 години той написва близо петдесет комични опери, между които „Веселите шеги на Стелидаура“, „Джанина и Бернардоне“, „Импресариото в затруднение“, „Артаксеркс“ и „Италианката в Лондон“. През 1789 г. Чимароза заминава за Русия, където в продължение на три години работи като придворен композитор и диригент. Специално за Петербург Чимароза написва няколко опери, между които „Клеопатра“ (1789), „Двете годеници“ (1789) и др. Поради това, че не е могъл да свикне със северния климат, композиторът напуска Русия. На път за родината си той преминава през Виена, където бива поканен за дворцов композитор. Тук той написва своето най-значително произведение — операта „Тайният брак“. През 1793 г. Чимароза се връща в Неапол, където работи като диригент и учител по музика. По време на революционните движения в Неапол Чимароза взема активно участие в тях и написва един патриотичен химн, за който по-късно той бива осъден на смърт. Обаче по настояване на обществеността — тъй като Чимароза е бил извънредно популярен — присъдата е била заменена с изгнание. Композиторът се отправя отново към Петербург, но по пътя заболява внезапно и на 11 януари 1801 г. умира във Венеция.
ТАЙНИЯТ БРАК
Комична опера в две действия (три картини)
Либрето Джовани Бертати
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Джеронимо, богат търговец — бас
Каролина сопран — сопран
Лизета, негови дъщери — сопран
Фидалма, сестра на Джеронимо — мецосопран
Граф Робинзон — бас
Паолино, служител на Джеронимо — тенор
Слуги на Джеронимо
Действието става в дома на Джеронимо в Болоня през XVIII в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След тригодишния си престой в Русия Чимароза на път за Неапол се отбива във Варшава и Виена. Композиторът пристига във Виена в края на 1791 г. по време на смъртта на Моцарт. Славата на плодовития италиански оперен композитор отдавна е била достигнала този град на музиката и Леополд II поканва Чимароза за придворен композитор. Той получава много по-добри условия за работа, отколкото тези на Моцарт, който за кратко време е заемал тази длъжност. Тук във Виена с най-голяма популярност се ползува по това време операта „Вълшебната флейта“, изнесена в „Театър ан дер Вин“ само за една година над 100 пъти. Дворцовият поет Джовани Бертати (1735–1815) написва специално за Чимароза либретото на „Тайният брак“. Сюжетът на „Тайният брак“ не е оригинален. Той е използуван в редица сценични произведения, от които с най-широка известност са се ползували едноименната английска комедия на Гарик и Колман, играна на много европейски сцени, и френската комедия „София, или Тайният брак“ от М. Мезиер. Чимароза харесал сюжета и написал музиката само за няколко дни (при него творческият процес — също както при Росини, е бил удивително кратък). Операта е била изнесена на 7 февруари 1792 г. с огромен успех. На премиерата се случва нещо, което няма прецедент в историята на музиката. Операта на Чимароза е била толкова харесана от публиката, че е била бисирана цялата. Успехът на най-ценното произведение на Чимароза не е бил само временен. Оттогава насам тя се играе често на сцените на най-големите театри по света. И до днес „Тайният брак“ се нарежда сред най-значителните комични опери.
Премиерата на „Тайният брак“ у нас е била през 1947 г. Диригент — М. Лефтеров, режисьор — П. Румянцев.
СЪДЪРЖАНИЕ
По-малката дъщеря на богатия търговец Джеронимо — Каролина, тайно се е омъжила за младия Паолино, помощник и служител на баща й. Търговецът Джеронимо отдавна мечтае да омъжи дъщерите си за аристократи и това е накарало младите да пазят в тайна своята женитба. Обаче тайният брачен живот в бащиния дом тежи на младоженците, особено на Каролина, и тя моли съпруга си да разкрие, истината. Въпреки страха от баща си младата жена все пак се надява, че той ще им прости. Паолино моли Каролина да почака още малко, защото е намерил начин да преодолее трудностите. Той разказва на жена си, че е уговорил брака между по-голямата й сестра Лизета и стария граф Робинзон. Графът се е съгласил да вземе Лизета за жена, тъй като финансовото му състояние е лошо, а Джеронимо е богат и ще даде на дъщеря си хубава зестра. Паолино разчита на този брак, тъй като е изгоден както за Джеронимо, така и за граф Робинзон и двамата от благодарност ще простят дръзката постъпка на тайните младоженци. Джеронимо, доволен и радостен, дава нареждане да се подготви угощение на високопоставения гост, който днес ще дойде, за да се сгоди за Лизета. Бащата радостно поздравява по-голямата си дъщеря като бъдеща графиня, а добродушно укорява Каролина заради нейното безучастие към щастливото събитие в къщата им, Лизета с подигравка подхвърля на сестра си, че тя й завижда, затова не се радва. Избухва спор между двете сестри, в който се намесва и леля им Фидалма. Младеещата се вдовица се опитва да помири сестрите, като подкрепя Лизета и взима живо участие в радостта й. Леля Фидалма съобщава под секрет на племенниците си, че и тя възнамерява да се омъжи, обаче премълчава името на своя избраник. Оказва се, че това е младият Паолино, който още нищо не знае за нейните намерения. Фидалма и Лизета отиват да посрещнат годеника, а Джеронимо остава при тъжната Каролина и с радост й съобщава, че е получил блестящо предложение за женитба и за нея. В това време пристига граф Робинзон. Той обаче бива очарован не от определената му за годеница Лизета, а от по-младата и хубава Каролина. Робинзон започва да я ухажва усилено, а смутената тайна съпруга на Паолино се мъчи да го отклони от себе си, като му казва, че тя не е създадена да бъде знатна дама. Пренебрегнатата и озлобена Лизета се оплаква от студенината и лошото държане на годеника си. А когато вижда падналия на колене пред Каролина граф Робинзон, тя буйно се нахвърля върху неверния си годеник и вероломната си сестра. На нейните викове се притичва цялото семейство и става истински скандал.