Цар Николай I, изпълнен със страх и смущение, наблюдава от прозореца пристигането на полковете. На площада пред двореца освен войските се събира и много народ. Ако всички стекли се пред двореца вземат участие във въстанието, с царя ще бъде свършено. Николай I решава да действува. Той извиква генерал Бекендорф и му нарежда да даде заповед за започване на клетвата. В случай на отказ да приготви топовете за стрелба.
На Сенатския площад пръв от въстаналите полкове пристига Московският гвардейски полк начело със своите командири Бестужев и Шчепин. Техните песни ентусиазират тълпящия се около тях народ. Обаче командуваният от полковник Трубецкой Преображенски полк още не идва. Това създава малко смущение, което се използува от митрополита, който предлага войниците да не участвуват в братоубийствено въстание. Неговите призиви се отхвърлят със смях. Рилеев се безпокои от измяната на Трубецкой, което може да доведе до провал на въстанието. Обкръжен от свита, се появява генерал-губернаторът, който приканва полковете да се приберат в казармите. Внезапно пред неговия кон застава пламенният Каховски, който удавя коня за юздите, вади пистолета си и застрелва губернатора. Това е сигнал за започване на нападението на въстаниците. Обаче в това време подготвените предварително и насочени към площада топове дават залп след залп. Силите на въстаниците не достигат и те загубват сражението.
В Петербург е организиран голям маскен бал, на който придворните отпразнуват възкачването на престола на новия император на Русия. На бала е дошла и Елена, която се надява да измоли от царя разрешение да последва своя любим в изгнанието му в Сибир. Девойката забелязва на бала майката на Шчепин-Ростовски и смятайки, че тя ще й помогне, отправя молбата си до нея. Но жестоката княгиня високомерно отговаря на Елена, че тя няма син. Елена е обхваната от отчаяние: нима няма кой да й помогне? Около хубавата Елена се суети някаква маска в рицарско облекло. Рицарят й отправя любезни комплименти. Елена решава да попита внимателния кавалер дали може да й каже в какъв костюм е императорът. В това време до рицаря се доближава генерал Бекендорф и му съобщава дискретно, че на юг са избухнали нови въстания. Рицарят заповядва да се вземат строги мерки срещу декабристите. Тогава Елена разбира, че това е самият император Николай. Тя смело отправя молбата си до него. Николай I, който преди това е обещал да изпълни всякаква молба на Елена, не се отказва от думата си: той само предупреждава Елена, че като замине заедно с Шчепин за Сибир, вече никога няма да може да се върне тук.
Рилеев е осъден на смърт и затворен в Петропавловската крепост. Той съжалява само за провала на въстанието. Тежко му е за раздялата с близките, но той е убеден, че тяхното дело няма да загине, и вярва в светлото бъдеще на Русия. Разсъмва се. Осъдените декабристи се прощават един с друг. Тук са и Каховски, Пестел и много други. С високо вдигнати глави декабристите отиват на смърт.
По дългия сибирски път се движи група заточеници. Между тях са Шчепин и Бестужев. До декабристите се доближава един от войниците и съобщава за екзекутирането на Рилеев и другарите му. Отдалеч се чуват звънчетата на шейната. Това е Едена, която успява да настигне своя любим и да сподели неговата съдба. Дава се сигнал за тръгване и тъжният керван продължава пътя си…
МУЗИКА
Юрий Шапорин е създал операта „Декабристи“ в духа на най-добрите традиции на руската класика, на руската национална музикална школа. В музиката на композитора се чувствува духът, атмосферата на епичните произведения на Глинка и Бородин. „Декабристи“ на Шапорин е достижение в съветското оперно творчество. Музиката притежава големи художествени достойнства — мелодическа красота, изразителност, близка връзка с руската народна песенност, изградена е с висок професионализъм. Операта изобилствува от масови сцени, в основата на които лежи руската революционна и войнишка песен. Шапорин изгражда великолепни музикални образи на своите герои, но заедно с това е създал и един колективен образ на декабристите. В основата на този централен образ стои една тема — темата на клетвата от четвърта картина. Тя играе голяма роля в операта още от увертюрата, а после при появата на Пестел в първа картина, по време на събранието във втора картина, при монолога на Рилеев в четвърта картина, при клетвата в същата картина, в пламенните слова на Каховски на същото място, в сцената на Сенатския площад, в сцената преди екзекуцията на декабристите и пр. Разбира се, тази централна тема прозвучава по различен начин и съответно претворена в духа на изискванията на драматургичния момент.