МУЗИКА
„Укротяване на опърничавата“ от Висарион Шебалин е една от хубавите съветски комични опери. По своя характер тази творба притежава черти както на комичната, така и на лиричната опера. Тя е изградена с годямо професионално майсторство. Въпреки че Шебалин е написал музиката си с лайтмотивна композиционна, техника, в операта е дадено място на много арии и ансамбли. Главните действуващи лица са охарактеризирани живо и динамично. Музикалните портрети на главните персонажи са обрисувани не с един лайтмотив или лайттема, а от група, която се видоизменя във връзка с развитието на действието и с емоционалното състояние на съответния герой. Основен лайтмотив в операта е мотивът на „опърничавостта“, който е и единият от мотивите на Катарина. Той е рязък, своеобразен и причудливо начупен: вторият неин мотив е скърцащ и дразнещ, в който има нещо противно и отблъскващо. По-нататък в развитието на действието образът на Катарина претърпява редица промени и постепенно се разкрива нейната истинска природа, нейният действителен характер. Още във втора картина, когато Катарина остава сама, в арията й преобладава лириката и нежността. Тези черти започват да доминират в последната картина на операта, когато тя вече престава да се преструва. Образът пък на Бианка търпи обратно развитие. Петручо е обрисуван приблизително като Катарина. Близостта на характерите ве подчертава от композитора и от използуването и в неговата партия на мотива на „опърничавата“. Лайтмотивът на Петручо е мъжестван и благороден, но при развитието му често в него прозвучават капризност, ирония и помпозност. Важна роля в операта играе и мотивът на „укротяването“. Това е темата от шеговитата ария на Петручо, пята при запознаването му с Катарина.
Второстепенните действуващи лица също така имат евои ясни отличителни белези. Бащата Батиста Минола е даден и в комедийно-гротесков аспект, и като нещастен баща, който страда от поведението на голямата си дъщеря. Двамата поклонници на Бианка са коренно различни един от друг: Лученцио е лиричен, нежен и практичен, а Хортензио — тромав, глуповат и прост. Техните серенади в първо действие дават отличителни музикални портрети на двамата, а характеристиките им се допълват от действията им като „учители“ на Катарина и Бианка.
Операта изобилствува от интересни арии, сцени и епизоди. Още в първа картина трябва да се посочат сцената на двете серенади на Хортензио и Лученцио, великолепният двоен хор на слугите и съседите, наситената с много емоционалност ария на Минола, лиричната ария на Бианка и мъжествената, малко груба и същевременно притежаваща закачливост ария на Петручо.
Във втора картина, която започва с оркестрово встъпление, изпъкват наситената с много чувства лирична ария на Катарина, комедийните сцени между Бианка и Лученцио и Катарина и Хортензио, както и пародийният монолог на Петручо.
В началото на трета картина силно впечатление прави хорът на гостите. Двете арии на Петручо се възприемат като изказ на някаква тайно замислена игра; кулминацията на картината, а и на цялата опера е финалната сцена с неочакваните разрешения и изненади.
Оркестровото встъпление на четвърта картина създава атмосферата от края на предидущата картина. Тук се отличават със значителните си качества песента на слугата Грумио, арията на Петручо, сцената на готвачите и помощник-готвачите, дразнещи гладната Катарина, както и картината на бурята.
Последната картина донася избистрянето на характерите чрез великолепната лирична ария на Катарина, дуета на Петручо и Катарина с хор и финалната сцена.
В операта „Укротяване на опърничавата“ голяма роля играе оркестърът. На него му е отредена равнозначна задача с вокалните партии, а произведението изобилствува и със самостоятелни оркестрови епизоди.
Дмитрий ШОСТАКОВИЧ
1906–1975
Шостакович е гениален композитор, един от най-крупните и ярки художници на нашето време, получил всеобщо признание на класик на 20 век. Произведенията му заемат централно място в културния живот на съвременното човечество. Те сочат нови пътища за развитието на музиката и ускоряват развоя на световното изкуство. Неговите творби съдържат дълбок философски замисъл, разкриват една необхватна по своята широта панорама от чувства и идеи и сочат просторите на новото хуманистично изкуство. Всяко съчинение на Шостакович носи белезите на неповторимия по своята оригиналност стил на своя автор, написано е винаги с изумителна професионална техника, смело новаторски и ярко национално. Убедително, с дълбока изразителност композиторът разкрива светогледа на съвременния човек и пресъздава в художествени образи неговите най-възвишени идеали и стремежи. Гражданското съзнание на Шостакович винаги го е насочвало към най-актуалните проблеми на съвременността. В неговите огромни многопланови платна са обрисувани най-големи събития, но най-важното в тях е, че в събитията централно място заема човекът. Под вдъхновеното перо на композитора са излезли произведения от всички области на музиката — от песента до симфонията и ораторията и от инструменталната миниатюра до балета и операта. Все пак Дмитрий Шостакович проявява най-голяма привързаност към симфонията, в която неговото дело е недостижимо; той заслужено си е извоювал името на най-големия симфоник на XX век. Симфоникът Шостакович е написал 15 симфонии — 15 величествени творби, посветени на съвременния човек и на най-значителните събития от нашето време.