Стражарите бездействуват в полицейския участък. Приставът е много обиден на Катерина, загдето не го е поканила на сватбата си. Довеждат някакъв „нихилист“ и докато го разпитват, се втурва мужикът и съобщава, че е намерил труп в избата на Измайлова.
Катерина и Сергей са се оженили и сега в градината протича сватбеното тържество. Пияни викат „горчиво“, други пеят „слава“, но на Катерина не й е весело. Тя е забелязала, че ключалката на избата е счупена. Тихо съобщава това на Сергей и двамата решават да се измъкнат тайно и да избягат. Точно в този момент влиза приставът, придружен от стражарите си. Той започва да разпитва Катерина. Нервите й не издържат, посочва избата и си подава ръцете. Докато връзват Катерина, Сергей се опитва да избяга, но го залавят. Стражарите отвеждат Катерина и Сергей.
Край голямата река спира група каторжници, спряла за пренощуване на път за Сибир. Тук са Катерина и Сергей, но в различни конвои. Всички каторжници са с окови на ръцете. Катерина все още искрено обича Сергей. Тя моли часовоя да я пусне при мъжа й, но Сергей я отпъжда грубо. Той ухажва младата каторжничка Сонетка. Катерила се измъчва повече от измяната на Сергей, отколкото от мъките на каторжническия живот. Сонетка забелязва хубавите топли чорапи на Катерина и поисква от Сергей да й ги даде. Без да се замисля, той отива и грубо ги смъква от краката на Катерина. Тя е толкова отчаяна, че дори не протестира. Тя с негодувание забелязва, че Сергей повежда Сонетка към гората и, обзета от отчаяние, се запътва след тях, но часовоят я спира. Когато Сергей и Сонетка се връщат, те започват да подхвърлят нагли подигравки към Катерина. Барабанът известява края на отдиха, след което каторжниците бавно се повдигат и тръгват. Внезапно Катерина се откъсва от групата си, спуска се към Сонетка, блъсва я в буйната река и сама се хвърля във водата. Керванът на каторжниците продължава своя път …
МУЗИКА
Появата на операта „Катерина Измайлова“ е явление, което раздвижва за дълги години духовете в музикалните среди на съветската страна. Младият 26-годишен композитор нарича своята опера „трагедия-сатира“. Той не поставя това определение заради оригиналното съчетание на двата почти изключващи се помежду си жанра, а поради успоредното развитие на музикалния материал в тези два основни плана — трагедиен и саркастичен. С еднаква сила въздействуват и двете тенденции. Трябва веднага да се подчертае, че в музиката, наред с трагедийността и сатиричната гротеска, има още силна лирика и макар и в ограничена степен, битово-жанрови епизоди, подчинени по характер на двете основни тенденции. Музиката на цялата опера сякаш е изтръгната от смисловото и емоционалното съдържание на сюжета. Сам композиторът казва: „Старал съм се да изградя музикалния език на операта максимално просто и изразително. Не мога да се съглася с мисълта, че в съвременната опера трябва да отсъствува вокалната линия. Операта преди всичко е вокално произведение и певците трябва да пеят, а не да разговарят. Затова съм изградил всички вокални партии в широка кантилена, съобразена с възможностите на човешкия глас“.
Диригентът С. А. Самосуд, пръв поставил „Нос“ и „Катерина Измайлова“, прави следната оценка на втората опера на Дмитрий Шостакович: „По своя висок драматизъм, по емоционалната си сила и виртуозността на музикалния си език, това е най-хубавото произведение от този вид, създадено през последните години в руската оперна литература. Операта е замислена и създадена като оркестрово произведение с необикновено мощно и цялостно симфонично развитие.
Цялата музика на «Катерина Измайлова» се отличава с искреност, правдивост и въздействуваща сила. Нейната лаконичност и привидна въздържаност съдържат в себе си огромна вътрешна сила. Музикалните образи са ясни, точни, ярки и релефни, изваяни с тънка психологическа проникновеност. Централният образ, естествено, е този на Катерина Измайлова. Композиторът си е поставил трудната задача да изгради от нея положителен герой.“ Шостакович казва: „В операта няма друг положителен герой освен Катерина. Всички останали действуващи лица — Борис Измайлов, Зиновий Борисович, Сергей, са най-мрачен фон на цялата безнадеждност на търговската обстановка от онези времена. Музиката на Сергей го изобличава до крайност. Това всъщност беше моята задача като композитор — да разкрия музикално същността на всеки герой. Лириката на Сергей е неискрена, книжна, театрална: неговите страдания са престорени…“ И действително Шостакович разкрива ярко, с необикновена психологическа задълбоченост трагедията на жената в страшния свят на „тъмното царство“. Тя се опитва да се бори срещу насилието със средствата на насилието. За да запази щастието си, това жадувано от нея, но илюзорно щастие, тя извършва престъпление, което изкупва жестоко с цената на собствения си живот.