Рихард Щраус умира в дълбока старост на 8 септември 1949 г. във вилата си в Гармиш.
КАВАЛЕРЪТ НА РОЗАТА
Комична опера в три действия
Либрето Фуго фон Хофманстал
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Фелдмаршалката, графиня Верденберг — сопран
Барон Охс фон Лерхенау — бас
Октавиан, млад аристократ — мецосопран
Господин фон Фанинал, богаташ, нов дворянин — баритон
Софи, негова дъщеря — сопран
Мариана Лайтмецерин, икономка — сопран
Валзачи, интригант — тенор
Анина, негова съучастничка — алт
Полицейски комисар — бас
Домоуправител на фелдмаршалката — тенор
Домоуправител на господин Фанинал — тенор
Нотариус — бас
Хотелиер — тенор
Певец — тенор
Три сирачета от благороден произход — мецосопран
Модистка — сопран
Търговец на животни — тенор
Четирима лакеи на Фелдмаршалката — 2 тенора и 2 баса
Четирима келнери — 1 тенор и 3 баса
Слуги, флейтисти, фризьор, вдовица на дворянин, негърче, лакей, четири малки деца и различни подозрителни лица.
Действието става във Виена през втората половина на XVIII в. по време на царуването на Мария Терезия.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Още преди да завърши окончателно операта си „Електра“ (1908) Рихард Щраус е замислял да напише една опера в духа на Моцарт. В едно свое писмо той предлага на Хуго Хофманстал (18741929), с когото работи дълго време, да му напише либрето за комична опера под името „Семирамида“ по пиесата на Калдерон и му изпраща своите бележки. Обаче поетът отклонява предложението. Той пък от своя страна се опитва да убеди Щраус да напише една опера със сюжет от живота на Казанова. Но в началото на 1909 г., след премиерата на „Електра“, Хофманстал изпраща на Щраус едно писмо от Ваймар, в което му съобщава, че за три дни нахвърлил сценария на една твърде весела опера от времето на Мария Терезия. Щраус се съгласява да пише музика върху предлагания сюжет. След това пише на поета: „Вчера получих първото действие и съм просто във възторг…“ От една обширна преписка между двамата творци става ясно, че те са обсъждали внимателно всяка подробност. Щраус е писал всяко действие на операта си „Кавалерът на розата“ веднага щом е получавал текста. Операта, която до самото й поставяне се е наричала „Охс фон Лерхенау“, е била завършена през септември 1910 г. Първото представление на операта „Кавалерът на розата“ се е състояло на 26 януари 1911 г. в Дрезден. Диригент е бил Шух, а режисьор Толер и Макс Райнхард. Премиерата на „Кавалерът на розата“ е на 6. VI. 1969 в Софийската народна опера. Диригент е Ас. Найденов, режисьор — Д. Узунов.
СЪДЪРЖАНИЕ
В отсъствието на мъжа си Фелдмаршалката е приела през нощта своя любим — младия граф Октавиан. Но сега влюбените се страхуват да не бъдат открити. Точно когато младият човек говори на графинята за горещата си любов, отвън се дочува шум. Тя познава, че това е братовчед й барон Охс Лерхенау. Октавиан изплашено пита какво да правят. Графинята решава да го преоблече като камериерка. Едва Октавиан навлича женската дреха и безцеремонният барон влиза при графинята. Лерхенау е дошъл във Виена, за да се ожени за Софи — дъщерята на богатия търговец Фанинал, който отскоро е станал дворянин. Това обаче не пречи на Охс да поухажва хубавата камериерка, но „младото момиче“ бързо се измъква. Баронът иска да се ожени за богатата Софи, за да оправи затрудненото си финансово положение. Сега той пита братовчедка си може ли да му посочи един дворянин, който да му стане сват. Той ще бъде „Кавалер на розата“, т.е. ще занесе на годеницата му сребърната роза, както изисква старинният обичай. Фелдмаршалката предлага да бъде изпратен младият граф Октавиан. Баронът се съгласява и остава доволен. Настъпва часът на приеми на Фелдмаршалката. Стаята й се изпъдва с многобройни посетители: слуги, познати, досадни просители; тук са известният интригант Валзачи и Анина, които си предлагат услугите; тук е нотариусът, певецът пее някаква италианска ария, а баронът разпитва нотариуса за някои подробности по зестрата, която ще получи. Часът за приема завършва. Баронът предава сребърната роза, която Октавиан трябва да занесе на Софи, и си отива. Фелдмаршалката се гледа в огледалото и с мъка открива, че вече старее. За нея е ясно, че Октавиан ще я напусне някога и решава да скъса колкото се може по-рано. Когато Октавиан отново заговорва за своята любов, тя решително го отблъсква. Огорченият момък си отива. Фелдмаршалката забравя даже да му даде сребърната роза за Софи. Тя изпраща едно негърче да занесе розата на Октавиан.