МУЗИКА
„Кавалерът на розата“ е едно от най-ценните произведения на големия майстор. Той е създад една истинска опера-буфо от ранга на Вердиевия „Фалстаф“. Тази опера е наречена „тържество на мелодията“. Сред чудните мелодии преобладават тези във валсов ритъм и затова „Кавалерът на розата“ е наречена „Опера на валсове“ (както на времето „Нюрнбергските майстори-певци“ на Вагнер е била наречена „Опера на маршовете“). Това е свързано със замисъла на композитора — с помощта на валсовете да опише в операта си старата Виена. Щраус не се е придържал към стила на този танц точно от описваното в произведението време. Той е използувал ритмите и стиловете на всички видове валсове — от старинния до валса на двадесетото столетие. И точно това смешение на стиловете прави музиката на операта разнообразна и привлекателна. И виенският валс от финала на второто действие, и нежната мелодия в стил рококо при поднасянето на сребърната роза, и арията, издържана в италиански стил, и народностният напев от заключителния дует — всичко придава очарование на творбата.
Първото действие започва с едно стремително въведение, в което е предадена общата емоционална атмосфера на комедията. Първата сцена е удивително динамична — срещата на Фелдмаршалката с нейния Октавиан, менуетът по време на закуската, шумното появяване на барон Лерхенау. Във втората част на първото действие при появяването на всички нови действуващи лица настава интересна суматоха, финалът е наситен с лирика.
Във второ действие прави силно впечатление прекрасната сцена на поднасянето на сребърната роза. Тук музиката придобива ефирен, като че ли сребрист оттенък. Лиричната сцена между Октавиан и Софи се отличава с дълбок психологизъм. Особено красив е големият валс от финала на второто действие, който е придобил най-широка известност и като самостоятелно произведение.
Третото действие в началото звучи виртуозно и блестящо. Музиката при наздравицата има поривист характер, който незабелязано добива интимен оттенък. Валсът, изпълнен от духовите инструменти, при който си отива засраменият барон, носи черти на пикантност. Тук прозвучава и знаменитото женско трио. Софи, Фелдмаршалката и Октавиан. Този терцет е един от върховете не само в музиката на операта, но и в творчеството на композитора. Заключителният дует между Октавиан и Софи е написан в духа на Моцарт и по своята интонация се добдижава до немската народна песен. Музиката на финала е написана с рядко проникновение и притежава най-висока художествена стойност.
Леош ЯНАЧЕК
1854–1928
Яначек е един от най-значителните и най-оригиналните чешки композитори от последните десетилетия на миналия век и началото на настоящия век. Неговото творчество донася на чешката музика нещо ново и своеобразно, а произведенията му са сериозен принос в родната му култура. Леош Яначек е създал голямо творчество в почти всички области на музиката: опери, оркестрови произведения, вокално-инструментални творби, камерна музика, хорови песни, пиеси за пиано и др. Той е направил голям брой обработки на народни песни, а също така е и автор на редица теоретични трудове. От цялото творчество на Яначек най-ценни са неговите две опери, между които със своите високо художествени качества изпъкват „Йенуфа“, „Катя Кабанова“, „Пътешествията на пан Браучек“, „Хитрата лисичка“, „Из мъртвия дом“ и др. От симфоничните му работи трябва да се отбележат прочутата Симфонета, известната рапсодия „Тарас Булба“ и Лашки танц. Едно от най-значителните произведения на Яначек е „Глаголска меса“ за солисти, хор, оркестър и орган. Всички творби на композитора се отличават със своята хуманистичност, правдивост и подчертана народност. Леош Яначек винаги влага дълбока идейност в произведенията си и се бори срещу несправедливостите в живота на хората. Музиката на композитора е изградена с високо професионално майсторство и притежава дълбока емоционална сила.
Леош Яначек е роден на 3 юли 1854 г. в моравското село Хуквалиди в учителско семейство. От малък проявява склонността си към музиката: като дете пее в един църковен хор. 18-годишен Яначек става учител, но после постъпва в Органната школа в Прага, която завършва през 1876 г. Той създава първите си зрели произведения като студент, обаче твърде взискателен към себе си, решава да продължи образованието си и учи последователно в Лайпцигската и Виенската консерватория. През 1880 г. Яначек става преподавател по музика в института за учители в Бърно. Тук наред с творчеството и педагогическата си работа, той активно се занимава с изучаване на народната песен и с обществена работа. Яначек организира Органна школа в Бърно, а по-късно и филиала на Парижката консерватория в този град. Основател е на известните Моравски музикални тържества.