В композиционната си дейност Яиачек оказва предпочитание към оперния жанр. Своите девет опери той създава в продължение на повече от 30 години. Първата от тях — „Шарка“ (1888), върху популярния чешки сюжет, на който Сметана написва своята симфонична поема: през 1897 г. ще се изнесе и операта със същото наименование от Зденек Фибих. Това произведение е едно от любимите на Яначек и той ще му направи няколко преработки, or които последната през 1918 г. След три години композиторът завършва едноактната си опера „Началото на романа“, а след това в продължение на няколко години работи върху своя шедьовър — „Йенуфа“, или „Нейната заварена дъщеря“ (1904). Оттук започва активният творчески период на композитора Яначек. Почти едновременно с „Йенуфа“ завършва и следващата си опера — „Съдба“ (1904). „Пътешествията на пан Браучик“ по повестта на бележития чешки писател-класик Сватоплук Чех (1846–1908) отнема на композитора почти едно десетилетие (1917). След това Яначек избира за сюжет на следващата си опера драмата на руския писател А. Н. Островски „Буря“, изнесена с голям успех под името „Катя Кабанова“ през 1921 г. Две години по-късно се поставя също така една забележителна оперна творба на Леош Яначек — комичната опера „Хитрата лисичка“, която по своята оригиналност е уникална в оперната литература. Последните две опери на Яначек са „Делото Макропулос“ (1925) по пиесата на Карел Чапек и „Из мъртвия дом“ (1928) по „Из записките за мъртвия дом“ от Достоевски.
Леош Яначек става известен композитор извън своята родина твърде късно — в последните години от живота си. Той бива удостоен с големи отличия и става член на редица академии.
Яначек умира на 12 август 1928 г. в Острава.
ЙЕНУФА
Опера в три действия
Либрето Леош Яначек
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Старата Бурия, мелничарка — алт
Стева Бурия, неин внук — тенор
Лаца Клемен, неин доведен внук — тенор
Клисарката, вдовица, снаха на Бурия — мецосопран
Иенуфа, нейна заварена дъщеря — сопран
Работник в мелницата — баритон
Кмет на селото — бас
Жена на кмета — мецосопран
Каролка, тяхна дъщеря — мецосопран
Прислужничка — мецосопран
Борена, прислужничка в мелницата — сопран
Янек, овчарче — сопран
Кума — мецосопран
Селяни, селянки, работници в мелницата, музиканти, деца.
Действието става в едно моравско село в края на XIX в.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
През 1891 г. Яначек завършва своята втора опера — „Началото на романа“, по един разказ на известната по това време чешка писателка Габриела Прейсова (1862–1946). В същата година композиторът вижда в театъра на Бърно премиерата на драмата „Нейната заварена дъщеря“ от Прейсова. Драмата му прави силно впечатление и Яначек решава да напише медната си музикално-сценична творба върху нейния сюжет. Той не е много доволен от либретата на предишните си опери и затова сам се заема с написването на текста на тази си опера. Обаче Яначек не е в състояние веднага да се залови за работа. Композиторът завършва либретото си през 1895 г. В продължение на девет години той пише музиката на тази своя опера. Това е едно тежко време за Яначек. Тогава умира дъщеря му Олга, което той преживява много тежко.
Операта „Йенуфа“ се изнася за пръв път на 21 януари 1904 г. в Бърно с много голям успех. Нейната широка известност започва от премиерата й в Прага, изнесена 12 години по-късно.
СЪДЪРЖАНИЕ
Пред мелницата на старата Бурия. Йенуфа е обхваната от тежки мисли. Нейният любим Стева е заминал за града, където е отишъл на преглед за войник. Сега девойката се безпокои, че може би любимия й ще го вземат в казармата и сватбата им ще се отложи. Това ще бъде голямо нещастие за нея, тъй като тя очаква дете от Стева. Лаца, несъщият брат на Стева, страстно обича Йенуфа. Той също е обзет от мрачни мисли. Не само че старата Бурия прекомерно глези Стева, а с него се държи едва ли не като с ратай, но и в любовта си младежът е нещастен. Дочува се весела песен. Пристигат младежите, били на военен преглед в града, начело със Стева. Стева е бил освободен от службата и той сега пийнал, развеселен, буйно изказва радостта си. Неговото държане е твърде разпуснато, което възмущава Клисарката, мащехата на Йенуфа. Разсърдена, Клисарката заявява решително на Стева, че докато не престане да пиянствува, тя няма да разреши на Йенуфа да се омъжи за него: в продължение на една година Стева трябва да докаже, че е станал примерен момък, и тогава ще може да се ожени за девойката. Йенуфа изпада в отчаяние, а Стева като че ли не се обезпокоява много от решението на старицата и се прибира в къщи. Към разстроената девойка се доближава Лаца. Той се мъчи да я успокои, като й казва, че пияницата и прахосникът Стева не е за нея. Йенуфа обаче не му вярва. Лаца й признава страстната си любов, но девойката го отблъсква. Обезумял от ревност, Лаца се нахвърля към Йенуфа и с ножа си я наранява по лицето. Сега да видим дали привличаният само от красотата й Стева ще се ожени за нея.